- Тъкмо започна да обяснява каква е истината, и ти дойде.
Селим Нури седна. Дишаше тежко, все едно че досега бе
тичал, облизваше пресъхналите си устни. Поръча си чай. Не прие от дворцовите цигари, с който черпеше Дадал.
- Е, и каква е истината?
- Истината за това, Селим, е ясна. И като казвам ясна, какво означава Свободна, приятели? Свободна наистина означава свободна. Ще се създаде Свободна партия, че да дойде някаква свобода... „И като дойде, какво, господин Дадал, земляко мой“ - ще кажеш ти. Трябва ли да имам нещо като свобода! Разбира се, че има място, където ще послужи за нещо. Всъщност нека не гледаме самото дело, а този, който го е поръчал. И кой е той? Великият Ататюрк... Щеше ли да поръча партия, ако не знаеше каква ще е ползата от нея? Не, никога! Щом я поръчва, значи ще има полза от нея. Да почакаме и ще видим кой каква полза ще има? На когото я е поръчал, поръчал я е... Добре де, на кого я е дал? На теб ли, на мен ли възложи тази Свободна партия? Не... Възложи я на господин Фетхи, господин Нури, господин Ахмет Агаоглу... В тази ситуация ще е една Свободна партия в тяхна полза. Няма да се възползваме - ти и аз. Както казват хората: „Или зъбите, или стомахът ще те заболят от ястието, на което не си свикнал“. Нека Всевишният да благослови генерал Ататюрк! Ако той е открил господин Фетхи и му е поръчал Свободната, ние от своя страна не трябва да се учудваме и да се опитваме да му пречим. Аз защо изпуснах слушалката на телефона в Ялова? Защо? Когато чух: „Чакайте, пристигам!“, хукнах презглава. Гледах да съм в готовност, ако стане нужда!
- Как например?
- Например... приятели, да се приютим някъде и да чакаме цялата какофония да приключи. Да, просто ще се чака краят на тази бъркотия, и трябва да благодарим на Всевишния, ако хората получат един добър урок. Ще кажем: „Дано да е за добро!“ Ако питате мен, в конкретната ситуация трябва да мислим така: „Не ни стигна умът и не знаехме как да постъпим, объркахме нещата“ и така занапред не трябва да си блъскаме главите в стената. Истината е, че моите думи не са насочени към теб, господин Мурат, те са за хората от Чорум. Защото чорумци припознават себе си като герои, вписани в османските книжа, и по време на объркани ситуации разхождат на-пред-назад кухите си глави, не могат да си стоят кротко на мястото. Още преди да успееш да кажеш: „Олеле!“, чорумли-ята е хукнал към площада, то е по-силно от него. И накъде е хукнал - към мегдана, където се вие хорото, или на нестинар-ските танци? Не-е-е! Забързал се е към официално признатия най-голям политически площад на османеца. Толкова години съм живял, но така и не мога да разбера книгата за герои на османеца. И не срещах нито един, който да е успял да го направи. Защото не попаднах на някой, който я е намерил, седнал е и е прелистил тази книга. Хайде сега, да кажа на своите другари нещо - това е точно като да преминеш през моста към другия свят. Това, което изгубват чорумлии, са страхотните планински проходи, чрез които се спасяват. Не че самият ти не знаеш, господин Селим, приятелю мой, че и най-големите глупаци на света ще успеят да се измъкнат, да се спасят, може даже да изкарат и някой лев за препитание. И докато бедният чорумлия се опитва да се прави на герой, ще те изпързаля, ще продаде на сметка милата душа и ще изчезне. В цялата тази какофония е задължително чорумлии здраво да обуздават чо-румлии. Налага се здраво да се държим един за друг и въобще не бива да се пускаме.
- А-а-а, ти кога чу името и за пръв път? Питам за Свободната?
- Името и, приятелю, да се затрие дано това име, е един изход, който трудно може да се обясни. Защото дори самият генерал Исмет и до днес не знае защо се появи, откъде и защо се появи тази Свободна, подобна на вихрушка.
- Стига, Дадал, недей... Не е възможно. Умът ми не го побира. Добре де, как така изведнъж тази Свободна се появи в главата на генерал Исмет?
- Ето така, приятелю Мурат! Нали тази година през първите дни на юни щяхме да тръгнем от Анкара, обаче по време на церемонията в двореца се оказа, че нашите планове не съвпадат с тези на Всевишния. Внезапно започнаха ужасни горещини. Жегата бе неописуема, нямаше дори лек ветрец. Ходжите в Анкара казваха, че от четирийсет години не са виждали подобно нещо. Необятната шир на Бент Дереси, равнината на степта, както и да е... Как да се справим с тягостната атмосфера в Чан-кая? От толкова години работя в двореца, нито веднъж досега не съм видял ветрецът над басейна да стихне. Оглеждахме се наоколо с надежда да чуем, да разберем нещо, ходехме с изплезени езици, все едно сме слепи кученца... Веднъж привечер, в очакване на лека прохлада, генерал Ататюрк бе слязъл долу при басейна. Случайно попаднах там и се засякохме. Като ме видя, направи знак с ръка да отида при него. Стегнах се и хукнах. Наведох се и целунах края на панталона му.
Читать дальше