Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Ела, ела, Дадал! Каква е тази жега? - попита той.

Защо пита? Защото не знае ли? Не! Просто защото иска да си поговорим и да се поразведри. Има ли нещо, което не знае, та да задава въпроси! Аз ли трябва да му обясня за коварството на кръглите години. От опит се знае, че щом дойде кръгла година - 10, 20, 30, значи ще се случи нещо лошо. Гледаш, понякога земетресение залюлява цялата земя. Друг път започват да валят такива порои, сякаш Всевишният ни предупреждава... Някой път пък установяваш, че морето е покрито с лед... А всъщност се знае, че тъй като морската вода е солена, обикновено не замръзва. Случва се пък горещините да ни затиснат прекалено рано, както сега.

- Къде се отнесе, Дадал? Нямаш ли отговор на този въпрос? -попита генерал Ататюрк.

- Благодарение на вас, имам, генерале! През кръглите години стават доста неприятни неща - отговорих аз. - Сега сме 1930 година. Суха и гореща е тя!

- Добре го каза, умнико! Не е кой знае какъв героизъм да знаеш това, трябва да се намери изход, спасение от ситуацията - каза той.

- Спасението е да се качиш високо в планината. Навремето в летните горещини хората изоставяха града и забързано отиваха, почти на бегом се спасяваха по пасищата. Да не би да са го правели, защото така им се иска? - отговорих аз.

- Браво, жив и здрав да си! Какви са тези съвети, те надминават онези на генерал Исмет - каза той и се разсмя. И както се засмя, между нас да си остане, крадешком погледна към вратата. Провери дали генерал Исмет идва, дали ни чува...

Само да не си помислите нещо - не е защото се притесняваше. Може ли генерал Ататюрк, който пет пари не дава за архангел Азраил, дето прибира душите на умрелите, да се пази от Исмет паша? Погледна, защото нашият генерал Исмет е добър и приятен, ненадминат командир, в политиката е особено ловък, но е малко първичен и не разбира от шега. По тази причина генерал Ататюрк внимава какво говори пред него. И това е една политика, една много тънка политика... Да е жив и здрав Великият ни генерал Ататюрк, знае, че усещаме какво означава погледът му към вратата и смени темата. „Коя дата сме днес, Дадал“, попита той.

Понеже бях свикнал с внезапните му въпроси, всяка сутрин се осведомявах коя дата е, кой ден, колко градуса достигат топлината или студът, имената на новите депутати, които е издигнал, домовете и адресите им. Веднага схванах ситуацията и без колебание като по вода изредих:

- Сега е 1930 година, месец юли, денят е единайсети, четвъртък, Ваше превъзходителство.

- Браво на теб, Дадал! - разсмя се той. - Единственият, който знае датите, освен календара с часовник на Министерството на просветата, си ти, умнико! Значи сме месец юли, и на всичко отгоре е единайсети и е четвъртък... Колко добре е това. Дадал, трябва да погледнем работата на Всевишния, защото Великото ни народно събрание официално прекратява работата си. Министър-председателят генерал Исмет умело си следи нещата, не изпуска нищо от погледа си. Слава богу, не водим война, нямаме борби. Дори и да имаме малко неприятности в планината Арарат, ще се справим с положението. Имам надежда. Ако питаш мен, в тази жега полагането на напразни усилия не е много разумно. Изтичай да видиш дали са здрави гумите на черния мерцедес и има ли достатъчно бензин в резервоара! Много ми се иска да погледаме полята от високото - от местността Бозююк. Мисли му, ако кажеш и дума на някого, преди да си докарал колата тук. Като я докараш, предай да бъде съобщено на колегите да гледат да ни настигнат. Уведоми и правителството. Давай! Чакай малко, не съм свършил. На каква надморска височина е планинската къща на депутата от Биледжик господин Ибрахим?

Затворих очи и изстрелях отговора:

- Планинската къща на господин Ибрахим е на хиляда седемстотин четирийсет и пет метра надморска височина, велики генерале!

- Браво на теб, Дадал! Сега, ако само разполагаше с диплома за средно образование, щях да те издигна за първи депутат от Чорум, всезнайко - отвърна ми той със съжаление. Не за пръв път изричаше тези думи. Какъв любител на странните птици! Какво ли не направи за мен, отгледа ме под крилото си, погрижи се, приятели! Ако поне малко се бях отдал на любовта към птиците и не бях изоставил училището, кой знае докъде щях да стигна, дори щях да вляза сред редиците на големците. Ще кажете: „Хей, ти, глупако Дадал! Ако се бе отдал на отглеждането на странни птици и беше учил, тогава как щеше да станеш шофьор в двореца и как генерал Ататюрк щеше да знае за теб, за да те издигне за депутат?“ Прави сте, приятели, всичко е от Всевишния, и щом е божия работа, значи е добра!