Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Тези неща и ние ги знаем, господин Дадал! Генерал Ата-тюрк в планинската къща на господин Ибрахим ли взе решението за създаване на нова партия?

- Не мисля... Ако е било в главата му, то аз не съм го усетил. Поне на мен не ми е било известно. Но да не се отклоняваме. Ние продължихме нататък, спуснахме се по Чанкая, излязохме от Анкара и поехме успоредно с пътя на корабите. Ела да видиш само! Господин Шюкрю Кая не се беше задоволил само с това да го настигне със собствената си свита, ами в усилията си да оправдае Министерство на вътрешните работи, бе накарал да предупредят по телефона всички пунктове, по които щяха да минат до там. Всички управления на жандармерията бяха под тревога. Ние пристигахме и отминавахме, обаче горките полицаи непрекъснато стояха в готовност. Трябва да видиш полицаите в по-малките градове. Само при появата на черния мерцедес, те, като пиленца, нападнати от ястреб, ту се разпиляват, ту се събират. Отдават почест, обаче така им треперят коленете, че се превиват от кръста напред. Да не се отклонявам... И тъй като генерал Ататюрк не искаше кафе или нещо друго, раничко стигнахме в планинската къща на депутата от Биледжик господин Ибрахим. И там, какво да видим - господин Ибрахим ни чака усмихнат пред вратата. Като казвам усмихнат, стои като щъркел ту на единия, ту на другия си крак. Ясно е, че умира от притеснение, защото си мисли следното: „Ето, гостите пристигнаха в планинската къща и имат намерение да нощуват тук.“ Обаче ако по някое време през нощта на генерал Ататюрк му хрумне нещо и каже: „Хайде, който е пътник, да си хваща пътя“, а после да хукне да си ходи, тогава горкият господин Ибрахим просто ще се срине. И причината е, че новината ще стигне в Анкара преди нас. Враговете му ще заговорят: „Чухте ли, приятели, генерал Ататюрк се е отбил на гости на господин Ибрахим и си е тръгнал без да пие кафе... със сигурност се е държал с човека все едно е някакъв помияр“. Какво значи да се държи като с куче, моля те, обясни ми? Значи, така го е наругал, че човекът е съжалил, задето е дошъл на този свят.

- Стига де, каква вина има той?

- В последно време се беше поразпуснал. Мислеше си, че е нещо повече от останалите и бе започнал да се възгордява, и то до такава степен, че започна да си търси белята.

- Щом е така, ще кажат, че е намерил това, което е търсил. Нещата са решени!

- Обаче не се е случило нищо такова, че да го кажат. Ако нещата ти вървят на зле, и две години няма да ти стигнат да се оправиш. Като влязохме в двора, се огледах и видях разнебитения форд на господин Ибрахим, който беше потънал в прахоляк и мръсотия, беше се превърнал в излязла от употреба развалина. Това означава, че щом е чул новината, веднага е скокнал, втурнал се е по разбитите пътища и е минал по прекия път, за да ни изпревари, с идеята да пристигне в планинската къща преди нас. Като е карал с висока скорост, е съкратил живота на горката кола поне с десет години, напълно беше разбита. Генерал Ататюрк много се зарадва на неговата готовност да съдейства. Хареса му и прохладата на планината. Някъде по пладне господин Ибрахим вече ни беше подготвил такава трапеза, каквато дори султан Сюлейман Великолепни не би могъл на нагласи. Бе накарал да накладат огън в ямата за агнешко чеверме и там се печеше едногодишно яре. Плувнали в пот, помощните работници, които въртяха шиша, топяха безсолни тлъстини в един казан и заливаха с мазнината чевер-мето не с лъжица, а направо с черпака, с който обикновено се приготвя пилаф. Пламъците се издигаха високо, изравняваха се с минарето. Генерал Ататюрк не се слави с голям апетит. Ще хапне всичко на всичко един залък от месото, хайде, да кажем два. Господин Ибрахим не знае ли? Знае! Поставянето на ярето на шиша и печенето на чеверме е опасно забавление. И ако господарят не яде, то неговите хора добре ще се натъпчат. Ако решиш да не се изложиш в очите на господаря, ще се грижиш по-добре за неговите хора, отколкото за него самия. Такава е традицията. Но нека не се отклонявам - генерал Ата-тюрк седна на масата. Започна бавно да пие. Ярето се въртеше на шиша. Чашите се пълнеха. От грамофона с фуния се носеха любимите песни на генерала, който от време на време пляскаше по коляното си и припяваше заедно с музиката... Ти не обръщай внимание, че е забранено тези песни да се пускат по радиото! В двореца те се пеят, свирят се на воля. За какво говорехме? А, да, господин Ибрахим постави в двора вятърни въртележки, опъна едно въже, от което висяха разноцветни лампи, и включи генератора за електричество. Щом крушките светнат, ще загубиш ума и дума, ще си помислиш, че си в райска градина. Когато слънцето залезе, той светна разноцветните лампи. Трапезата придоби по-различно очарование. Като наближи време за лягане, генерал Ататюрк вдигна хората от двореца да се хванат на любимото му, изпълнявано от Айдън хоро, и щом атмосферата стана достатъчно задушевна, самият той също стана и малко се поразкърши. После събра хората по двойки и ги накара да се борят. След това каза „Браво!“ на победителите и с думите: „Не си бил такъв мъж, какъвто изглеждаш, жалко!“, сгълча на шега победените.