Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Има ли някакви новини за партията, господин Дадал? Думата Свободна все още ли не се беше прокраднала в пространството? Незначителен намек? Някакво шушукане от ухо на ухо?

- Не, не усетих нищо. Всъщност истината е, че ние не можем да се приближим до трапезата, докато не се напият хубавичко. Да не се отклонявам, всички изоставиха трапезата и се оттеглиха към леглата. Сутринта, като се събудих, всички хора вече бяха станали. Господата адютанти оглеждаха наоколо. Преди да успея да попитам, нещата се изясниха. Нашата цел не била Анкара, а минералните извори в Ялова. Щом чух това, през ума ми мина мисълта: „Леле, имаме ли достатъчно бензин?“ Защото при шофьорите на двореца категорично не съществува такова нещо, като: „Бензинът ми свърши“. Ако се наложи шофьорът от двореца да каже, че бензинът му е свършил, е по-добре да умре. Да е жив и здрав народният представител от Биледжик, господин Ибрахим, от уважение, че пренощувахме при него, освен резервоара, напълни догоре и няколко туби, така че да не ни се наложи да се отбиваме до нито една бензиностанция. Та, да не се отклонявам, по пътя объркахме полицейските управления, както и техните началници, изплашихме до смърт бедните служители и ето, приятели, пристигнахме в Ялова. Ех, майко, ех! Докато миналата година Ялова беше просто съвсем обикновен град, то сега да видиш колко се е разраснал. Както се казва: „Ако го поддържаш, е лозе, ако не се грижиш, е трънак“. Иди в Ялова да разбереш какво може да се постигне, ако полагаш грижи. Дано Всевишният ми прости, но райската градина не струва нищо! Отклонили са водата и са напълнили един огромен басейн. Същата топла вода, която ти е добре позната от обикновените хамами. Дори най-големият смелчага не може да издържи на топлината и. Ако си седемдесетгодишен грохнал старец и влезеш във водите на топлия минерален извор, съдържащи сяра, желязо и е с всякакви лечебни свойства, ще рипнеш и ще излезеш младеж, ако от устата ти текат лиги и лицето ти е изкривено, щом си потопиш краката, ще подскочиш и ще запееш. Имах намерение да прогоня умората от пътя, затова се надигнах и си наложих да отида до големия басейн. Още щом се потопих, разбрах, че се намирам в лековита, в животворна вода. Трябва да видиш шляпането на колегата си, който издава доволни звуци „Ох, ох“, ситни пред-назад и си измисля разни игри. През това време отправям молитви за Великия ни генерал да има дълъг живот! Горката Анкара, точно сега така се е нагорещила, че всеки момент би могла да пламне в огньове. Но да не се отклонявам, минаха няколко дни. Ситуацията беше спокойна... Великият ни генерал беше в прекрасно настроение. Щом като генерал Ататюрк е щастлив, екипът от двореца, ще не ще, също трябва да е весел. Радваме се и затова се разхождаме усмихнати и това е всичко, което можем да си позволим. И по едно време, приятели, беше посред нощ, чакай да си спомня точно кой ден се случи тази работа - през последния ден на юли беше. Да, на трийсет и първи юли генерал Ата-тюрк отиде тайно в дома на господин моллата в Истанбул. Върна се късно, чак призори. Тъй като замина с лодка по море, ние си бяхме легнали рано. Събудих се при изгрев-слънце. Точно в този час, каквото и да стане, винаги се събуждам, за да отида по малка нужда. Скочих и хукнах, защото ако не припна и не се захвана бързо да развързвам учкура на кръста си, дано Всевишният ме опази от този срам, мога да подмокря постелята си. Хукнах и успях, облекчих се и се успокоих. На връщане, без каквато и да било причина, открехнах пердето и погледнах навън. Защо погледнах? Тук е мястото да го кажа - защото съм магаре. Веднага го видях - него, някой в градината. Казах си - сигурно е дежурният, погледнах - не, не беше. Този човек, който и да беше той, пушеше цигара, като не правеше интервали между дръпванията. Не, ако беше на смяна, не може да си запали цигара по време на дежурство, пък и да си запали, нямаше така спокойно да дими и да си размахва цигарата. Преди да успея да си задам въпроса: „Какво става, кой е този“, го познах - генерал Ататюрк!

- Какво търсеше долу по изгрев-слънце? Тогава ли се е върнал?

- Откъде да знам, бе? Защо някой не ми каза: „Дадал, видя Великия генерал, позна го, задоволи любопитството си, защо не идеш да си легнеш?“ Дяволът ме е побутнал, приятелю, казах си: „По-скоро да се облека и да отида! Да се постарая да пристигна навреме, че не се знае какво ще се случи.“

- Какво ще се случи?

- Кой знае? В тези времена... Ако кажеш: „И мен сън не ме хваща“, ще се набиеш в очите на генерала. Ако се приближиш и го попиташ: „Да ви донесат ли кафето?“, ще си заслужиш дори огромен бакшиш. Да не се отклонявам. Облякох се и продължих да наблюдавам. Развидели се. Тръгнах към него, но си казах, че като чуе стъпки, ще вземе да ме застреля, и от страх се прокашлях, та така се приближих към него. Като нищо ще ме застреля! Ще си отида напразно.