Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Ах, така ли се говори, господин Дадал? Така ли говорят в двореца?

- В двореца приказките са безкрай, приятелю, при това са доста стресиращи. Някои казват, че го е направил, за да свали генерал Исмет, защото не е имал друг начин. Други казват: „Направи го, за да разграничи приятелите от враговете си. Просто ще събере за една нощ в Независимия съд онези обединяващи се неверници, които са толкова глупави да се присъединят към Свободната, и ще ги обеси, ще изкорени мръсотията от корените и, ще я почисти до дъно.“ Само, моля те, нека това да си остане между нас, приятелю журналист!“ Тези приказки са тайна. Освен хората в двореца, никой друг не знае за тях. Защото въпреки че този - господин Фетхи, е известен като човек, верен на Великия ни генерал, се знае също, че в миналото е бил от най-запалените привърженици на иттихадизма. Между другото, дори между депутатите ни няма никой, който да е запознат в детайли с тази история със Свободната партия. Да видим какво направих аз, преди да успея да дойда тук. Разбрах, че работата вече е станала, или по-точно ще стане. Събрах на закътано място депутатите ни от Чорум и им казах: „Земляци мои, трябва твърдо да се държим на краката си и да стъпваме на здрава основа.“ Добавих: „Вестниците всяка сутрин пишат, че на Свободната са дадени определени депутати, и при това ги пишат поименно.“ И как казах всички тези неща? Като седнахме един до друг - рамо до рамо, ръка до ръка, като междувременно се оглеждах наоколо и докато шептях, долавях интригите и предателствата. На доктор Мустафа, който отговаря за връзките с депутатите ни от Чорум, казах: „Виж какво, господин докторе, това е границата, на която могат да спасят душите си от ръцете на архангел Азраил, моментът, в който могат да отърват празните си глави. Само погледни, сред всичките депутати, които бяха дадени на Свободната , от представителите на Народния съд са Плешивия Али, Али Сабята, отделно Али Верния, а също

Благородния Али. Няма нито един Али, който да няма измислен прякор, защо е така?“ - попитах аз. „Защо не присъстват Ахмет Агаоглу, преподавател от университета, учителят Шемсеттин, който е преминал през толкова препятствия?“ - продължих с въпросите. Доктор Мустафа подскочи: „Абе, Дадал, какви са тези мисли? Това са много умни приказки!“, смая се той. Тогава го оставих и се обърнах към шкембелията Исмаил: „А що се отнася до теб, хей, Шкембе такова, трябва да стоиш нащрек и да спасиш главата си от мазното османско ласо.“ Отделно предупредих и Исмет: „Господин Исмет, ти по рождение си чиф-ликчия, и на земеделците тази работа със Свободната въобще не им отива. Сега е времето, когато ще се поеме командването на селяните с цървули, и тихомълком, без да се оставят следи, няма да се позволи на (проклето да е името и дано) Свободната партия да ги привлече.“ На Мюнир от Искилип, за който се знае, че оседлава коне, целунах полите: „Ако си въобразяваш, че тази работа ще бъде решена с пълномощия и искилипски хитрости, много дълбоко се заблуждаваш. Ако се объркаш, жалко за милата ти душа, за миг ще загубиш славата си на остроум-ник и хитрец, а за останалото сам се сети. Не карай мъжете от Чорум и Искилип да гледат в земята!“ Господин Риза Наби си е кореняк от Чорум, родът му е оттам. Освен че е представител на земевладелците, той е уважаван депутат в Народното събрание и Народната ни партия. Не ме остави да отговоря: „Хайде, стига... с тази Свободна...“ Като каза: „Стига, Дадал, гадняр такъв! Ти си един никаквец с шофьорски мозък. Хем знаеш, че... Ние от толкова години...“, аз се успокоих, че е получил своя урок от сериозно място, и тъй като приятелството ни бе старо, при думите: „Я се махай оттук“, му отпуснах края. И днес се запътих към Ялова, метнах се на кораба и дойдох тук. Проклето да е името и, тази Свободна напаст не прилича на неприятностите отпреди... Ох, стига!... Да знаете от вашия Дадал, за вас това са съвети от дедите и всеки един от тях струва сто пари... Може би са съвети, чиято стойност е триста пари. Браво на този, който успее да ги следва!

Построеното през 1715 година от съдията Нуруллах Молла Медресе на съдията джамбазин е малко училище, което се намира на Вефа. На това място е имало огромен пожар и тогава три четвърти от сградата се е срутила. Улицата пред медресе-то се нарича „Съдия Нуруллах“. Отдясно са дворните места, използвани навремето като сметище, отляво е баирът Молла, на който са издигнати стъпала, а зад него - появилата се при разместване на земните пластове десетметрова страшна като ада пропаст, от която хората изпадаха в ужас.