Селим Нури и на неговите колеги от факултета се бе паднала честта да проявят огромно търпение.
През 1929 година, някъде в началото на месец октомври, Селим Нури и неговият състудент, синът на местния ага в Не-вшехир - Рюстемшах Къркбирин, преподаваха новите латински букви на революцията в държавната класна стая, открита в началното училище, близо до Медресето на съдията джамбазин.
Рюстемшах Къркбирин беше младеж, който прекрасно умееше да си прави сметката, при това се стремеше не само да живее евтино, а напълно безплатно.
- Какво значи Къркбирин, Селим ага? Означава да дойдеш от четирийсет и първия официален еничарски полк. Добре, а еничар какво означава? Означава, че се издържа от събрания данък. Да видим какво ще стане, ако един човек е освободен от еничарски полк и в същото време е от Невшехир? Защото трябва да се има предвид, че на горките жители на Кайсери вече им е излязло име. Всъщност и жителите на Невшехир, и тези на Кайсери десет пъти ще те заведат за вода и десет пъти ще те върнат жаден. Това означава, че данъците на този свят са дадени за нас - довърши Рюстемшах Къркбирин. Обаче ако не видиш как се перчи, изричайки тези приказки, все едно нищо не си видял.
Именно на невшехиреца Рюстемшах Къркбирин му бе втръснало откакто бе дошъл в Истанбул да плаща наем, и затова се бе вкопчил, като завършек на революцията, безплатно да се приюти в някое от училищата. Вечерта, когато започна първия си урок, поразпита по този въпрос. И когато узна, че няколко улици по-надолу е Медресето на съдията джамбазин, отиде да му хвърли едно око на дневна светлина. Погледна през пролуката на вратата, много внимателно огледа дървените къщички, и след като прецени, че са подходящи, намери за удобно времето в петък през почивката, взе със себе си Селим и още трима свои земляци, вдигнаха се и отидоха там. Когато видяха печатите от червен восък, неговите приятели се изплашиха и щяха да се втурнат да си ходят, но Рюстемшах не им даде възможност.
- Ние сме от еничарски род, партньори сме с държавата, не признаваме печатите - с тези думи хвана канапа и продължи: -Господ е с нас! - дръпна го и го скъса. Изви телта, понапъна и отвори до края едното крило на вратата. - В името на Всевишния! - каза той и влезе вътре. Постави ръце на кръста си и внимателно огледа обстановката. Сякаш харесал видяното, подсвирна продължително и одобрително. Бе му се понравило огромното смокиново дърво в средата и неговата гъста сянка. А още повече му допаднаха красиво резбованите врати на наредените една до друга пет килии, които бяха оцелели. Макар да го притесниха счупените стъкла на прозорците, започна да философства.
- Е, то не може всичко да е идеално! - Отнякъде бе намерил и донесъл две кирки, две лопати и едно дебело желязо от манивела. Раздаде уредите на приятелите си и леко подвикна: - Хайде, нека да видим каква е революцията на младежите! Искам да работя, при това искам да работя безспир - при тези думи си плю на дланите и се захвана да копае.
През първия ден някои от хората от махалата на минаване поспираха и се заглеждаха, но тъй като съвсем не им мина през ум, че някой ще отвори закритото от революцията медресе, никой не прояви интерес кои и какви са тези хора. На втория ден пред ямата изградиха парапет от огромни камъни и дворът бе основно почистен. На третия ден на бял свят отново се появиха възстановеният покрив и тоалетната. Още през първия ден почистиха килиите, в които змии, стоножки, скорпиони, хлебарки, паяци си бяха направили гнезда, намазаха навсякъде с газ и всички паразити изскочиха. Докато те измираха, Рюстемшах Кърбирин говореше:
- Каква беля била революцията, другари! Особено това-а-а! Лесно е да се постъпи така, но да се върне всичко обратно е трудно - и той се огледа за някой черен скорпион. - Не е ли видно от неориентираната пристрастеност на този тук? Ах, ти, мерзавецо, нима случайно бяха ударили печата върху теб, бяха те затворили тук? Да са живи и здрави! Да, другари, именно тава наричам аз реформа на затварянето на медресетата, за-щото... задължителните реформи ще имат истинско приложение. Ако не са приложими, значи не струват пукнат грош. Да, най-накрая се съгласих да приема цената на революцията, а именно да налага затварянето на медресетата. И каква е причината, какво направихме ние, когато затвориха тези места? Изстенахме и го превърнахме в празник. Накратко казано, зарадвахме се! И докато ръкопляскахме на големите, без малко да ни се разранят ръцете. А сега гледай как се радваме! Какво е това? Когато го затварят, се радват, когато го отварят - пак се радват! По какво се познава истинската революция? Първо, да радва хората с идването си, и после, още веднъж да радва народа със своя завършек. На ти, бащице, ето! Ех, революцийо, ех, така е хубаво, че те има! Като казвам това, нали трябва да викам колкото ми глас държи! А какво да правим с това, което ми идва наум? И знаете ли какво ми идва наум, господин Селим? Защо затвориха нашите медресета, а оставиха светските училища на френските попове? Или казано по-друг начин, защо в училищата на напълно малоумните американски мисионери протестанти, които дори не са светски, продължават особено усилено обучението? Да кажем, че те са западняци, а ние сме готови веднага да сведем глави... Ами духовното училище на гърците на остров Хейбелиада? Ти, господин Селим, ще кажеш, че това е революция, но турчинът не може да го разбере. Прав си приятелю, напълно си прав!
Читать дальше