Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Въпреки нежеланието си, от уважение към Мурат шефът на разпространението на вестник Вакит Емирзе Татар бе поел разпространението на списанието. Тъй като изпращаха на ръка триста броя на колегите си в Анадола, за Истанбул оставаха петстотин списания, от които реално се продаваха осемдесет и пет, деветдесет и пет бройки. (Ако вярваме на мнението на онези, които разбират от тези неща, това били колекционери. Те проследявали и купували всички издания, които успявали да намерят.) Тъй като не му бе направена никаква реклама и неговото издаване никъде не бе обявено, все още абсолютно никой нямаше представа, че съществува списание Куртулуш. По едно време Мурат се усъмни, че не го предлагат на никого, освен на няколко продавачи на тютюн, които работеха на по-многолюдните места. Тогава той отиде и извади със собствените си ръце неразпечатаните пакети със списания, които бяха отдолу под тезгяхите на господин Емирзе Татар, и хвърли по един незабравим бой на всеки от неговите разпространители, който му се изпречи пред погледа. (Причината, поради която разсилният Хъдър във вестник Вакит проявяваше уважение към Мурат, бе именно този бой).

Колегите не пожелаха да чуят отчетите, които Селим Нури започна да прави пред тях. По този начин се премина към темата, свързана с новосъздалата се ситуация, и насоката, която трябваше да се даде на списанието.

Още при първите му думи пролича, че Кадир е дошъл много добре подготвен и че е решен, възползвайки се от това изказване, да се опита да напредне в стажа си като адвокат. Говореше добре, правилно и убедително. Стилът му бе дори леко официален, като този, който се използва в съда. Единственият му недостатък бе, че проявяваше хитрост и не ставаше ясно точно на какво държи. Докато в едно изречение даваше право на едната страна, в следващото подчертаваше правилните страни на другата, срещуположната. По този начин изглеждаше несигурен, сякаш се опитваше да убеди другите колко е прав. Самият той също като Таркан бе възприет като едно момче от Народната войска, и бе помолил другарите си да не бъде погрешно разбран. Всички мислеха за едни и същи неща, бяха се отправили към една и съща цел. Истината бе, че в резултат на промяната на еднопартийната система на управление и появата на Свободната партия нещата придобиха нов облик. И най-същественият пункт на тази истина бе, че и новата ситуация се създаде именно от освободителите, както и фактът, че господин Фетхи бе един от тях, при това от най-важните. Не беше тайна, че между двете партии, по-точно в основата им, нямаше никаква разлика. Това стана ясно още първия ден и към публикуваните по този въпрос писма бе подходено с особено внимание. Кое беше новото в тази ситуация? И това ново какво щеше да промени в списание Куртулуш?

- Според мен новото е свободата, другари! При това се иска тази свобода да бъде извоювана четири години след терора на независимите съдилища и Меморандума срещу подстрекателството и подстрекателите.

- Момент само! Когато започна да говориш, каза, че баща ти е от Народната войска. Живеем във време на революционни промени. В такива периоди революционерите са свободни по начин, по който никой не би могъл да бъде в нито един исторически период в света, в нито една истинска свободна атмосфера. Ако е така, за кого се иска да бъде създадена свободата на Свободната партия? Само да не е за враговете на революцията!

- За бога, Мурат, тези неща не ги знам! Това, което знам, е, че създаването на тази свобода е по настояване на най-големия ни спасител, най-ревностния революционер - на Великия ни генерал. Значи е станало ясно, че еднопартийното управление нанася вреди. Може да се каже, че натискът е добро средство революционните промени да бъдат поверени на народа. В случай на неуспех, точно обратното - щеше да се отрази добре на прекупвачите, спекулантите и дори на крадците. Онзи ден, докато бях у Таркан, дойде главният редактор на Народовластие. Заговорихме се за спекулантите. Да можехте да чуете това, което човекът разказа. Как е започнал аферизмът? Чрез контролирането и заставането на кои позиции е проправена нишата? Направо тръпки да те побият! Чуйте какви неща са се случили. Ще се опитам да ви разкажа това, което съм запомнил от споделеното от господин Фалих Ръфкъ. Той започна така: „Беше един ден по обяд през първата година на мандата ми като народен представител. Аз и Якуп Кадри бяхме отишли в парламента. На стълбите между външната и вътрешната врата на градината няколко депутати поискаха от нас да подпишем някакъв документ. Прочетохме го. Предложението представляваше горе-долу следното: