Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Опитах се да му обясня, че всичко това е неоснователно и че няма да намери в Турция човек, който да движи работите на тази фирма по-добре от техния представител.

Един ден, по време на търг с наддаване на военното министерство, при участието на две конкурентни фирми стана ясно, че представителят и на двете е един и същ народен представител.

Тъй като Иш Банкасъ бе създадена като един вид банка на политиците, то в историята на Републиката се положи началото на съвсем открита епидемия на афери. Основателите на Иш Банкасъ и особено генералният и директор бяха честни хора. Само че за да може да движи нещата и да управлява банката, бе принуден дълго време да използва авторитета на държавата. Онези, които се стремяха към лесни печалби, както местни, така и чужденци, намираха в Анкара търговците на влияние, и с тяхното посредничество въвличаха банката в собствените си начинания. И за да спаси банката от доста тежки загуби, на няколко пъти се наложи да спечелят онези, които я бяха завлекли в тази необратима ситуация.

Един от тези спасители - пенсиониран офицер без пукнат грош, бе участвал в първия парламент и от комисионата от договор за железопътна линия бе спечелил точно милион и двайсет и осем хиляди лири. Сериозна част от тази комисиона бе стигнала само колкото да успее да закрие сметките си в Иш Банкасъ.

Правителството разбра, че заради този дълъг срок в договора ще претърпи загуба в милиони и след това изпадна в хиляди затруднения, само и само да може да го анулира.

Смяташе се, че един от най-кратките пътища за спечелване на пари е да се разгласи най-новата инициатива на Иш Бан-касъ и така капиталът и да бъде поставен в риск. Търговците на влияние до такава степен бяха завладени от желанието да спечелят лесни пари от режима, че веднъж между личност, на която генерал Ататюрк бе ядосан и не я допусна при себе си, и един от неговите влиятелни приятели, бе направен следният пазарлък. Влиятелният му приятел щеше да успее някак си да покани тази личност на трапезата на генерал Ататюрк и тогава щеше да намери начин да го накара да целуне ръка на генерала, за да получи прошка. Цената на това целуване на ръка беше десет хиляди лири. Благодарение на критичната намеса на един мой приятел, който бе чул за историята, в последния момент тази „печеливша“ работа претърпя неуспех.

Идеята бе да се изгради следната система - това, което трябваше да върши държавата, да го прави банката. Несъмнено банката, която междувременно щеше да върши работата, както и местните комисионери на влияние, щяха да си поделят реалните дялове.

Май на нито едно място на света презастраховането не се ползва със специални привилегии.

Тази идея бе откритие на един от представителните директори на застрахователна компания в Истанбул. Постъпи на поста си точно по времето, когато имаше съмнения относно състоянието на сърцето на генерал Ататюрк. Приятелите му се бяха разделили на два фронта. Онези, които искаха да осуетят подобно монополно ограничение, използваха всички възможни доказателства. И в правителството се бе формирала съпротива срещу проникването в банките. Борбата срещу концесиите бе отложена с един сезон. Обаче най-накрая водещите в това начинание сполучиха. Никога няма да забравя, седях в стаята си във вестник Народовластие. В съседната стая работеше един от водещите автори и председател на управителния съвет на банката, народният представител от Сиирт господин Махмут. Между двете стаи нямаше врата. Докато ние двамата разговаряхме, ни уведомиха, че от Истанбул е дошъл пълномощен представител по застраховането. Той беше в приповдигнато настроение и остави на бюрото на Махмут три плика.

- Този е личният ви... Този на еди-кой си господин, а пък този на еди-кого си - обясни той.

Тези пликове бяха пълни с акции. След успеха, който постигна, същият този застрахователен пълномощник събра богатството си, взе си партакешите, замина за Франция и се настани на Ривиерата.

Онзи ден чух от един истанбулски търговец, че само той досега е платил повече от петдесет хиляди лири за осигуряване заради привилегията от презастраховането.

Министър-председателят генерал Исмет и неговите приятели се бореха срещу тези афери. Министър-председателят казваше:

- Работата е такава, че никой няма да я свърши, освен държавата, това го разбирам. Тази работа би я свършила като специална инициатива, и това го разбирам. Обаче използвайки авторитета на държавата, да го правят частни лица или банки, това не го разбирам. Аз разбирам нещото, което се нарича държавниче-ство, обаче не разбирам какво значи далавераджийството.