Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Министър-председателят издаде официален документ за народната отбрана и в него, споменавайки името на един много близък приятел на генерал Ататюрк, заповяда това лично кредитиране да се намали и събиранията чрез спестявания да се анулират. Един ден го видяхме силно да крещи в коридорите на парламента:

- Няма да позволя хазната да бъде обрана, няма да позволя хазната да бъде обрана...

Помислихме си, че не е добре с нервите.

При тази съпротива на правителството, за да покажат недостатъците в теорията на икономическата политика, онези, които усещаха парите още във въздуха, се бореха да наложат това внушение над двореца Чанкая. Една нощ, тъй като малко преди това беше взел от комисиони един милион лири, народният представител, за който вече споменах, се бе улисал да прокарва критиките си. Генерал Ататюрк прие нещата на шега и му каза:

- Ако го кажеш на френски, ще те изслушам!

Освен няколкото думи, които при посещенията си в чужбина бе чул и запомнил от изказванията на ораторите, той не можеше да каже нищо друго на френски. А тъй като беше леко подпийнал, смело се изправи и започна:

- Мой икономика различна икономика от генерал Исмет... - запелтечи на френски той.

Веднъж във влака разговарях с един от народните представители, които по-късно, по време на скандала „Явуз-хавуз“ бяха получили присъда. И той беше от бедняците от 1923 година. Попитах го:

- Видях те в кабрио автомобил, да не би да си продал другата кола?

- Не, взех си и един открит автомобил. Знаеш ли, че ако имаш две коли, е по-икономично.

И до ден днешен не мога да разбера какво искаше да ми каже с тези думи...

А пък един ден, по време на примирието, заради дребен дълг някакъв човек с малка заплата заплашил свой познат, че ще го хвърли в морето. В същото време пред крайморската му къща в квартал на Истанбул беше паркиран автомобилът му, а на морския бряг - закотвена платноходката му. Обърнах се към приятеля си:

- На този му се родило и внуче - и се посмяхме.

Народното събрание трябваше да организира построяването на новата сграда за президентството в Чанкая.

Аз работех като квестор. През лятото трима приятели дежурехме в Анкара. Наддаванията се правеха от нашата служба. Беше мой ред. Тогава се появи някакво подставено лице и ми каза:

- Обяви на търг Здравния комплекс.... те са ни съдружници.

- И как мога да направя това? Пликовете на участниците в търга са затворени. Длъжни сме да го дадем на този, който ни посочи най-ниска цена.

- Ще ти покажат какъв е начинът - отговори ми той.

Този, който щеше да ме наставлява, бил директор на учреждение. Наддаването бе направено за най-ниската оферта. Обаче същата личност със своите внушения към генерал Ата-тюрк донесе значителни неприятности на квесторите.

Една от реакциите на печалбарите бе, че във всяка работа на правителството те подозираха манипулации за въвличане в търговия на влияние. Всичко това ми го разказа Фалих Ръфкъ. Това са срамните моменти, които режимът, при липсата на необходимата свобода, не е могъл да предотврати.

Селим се закашля, затресе се и дълго не можа да се успокои. Ясно бе, че изпадна в ужас от чутото. Мурат горчиво се усмихваше. Тъгата му се дължеше на спомена за бащата на Ка-дир, господин Рамиз, който навремето беше един от участниците в Народната войска. Учителят Рамиз, когото той наричаше „чичо“... Когато майка му почина, госпожа Фатма, майката на този Кадир, го бе отгледала заедно със сина си като свое дете.

Кадир разказваше със своя убедителен плътен глас:

- Всъщност в свободата не може да има нещо лошо. Лошото на свободата е за онези, които не знаят как да я използват. Според мен за най-тежки периоди по време на революциите трябва да се смятат онези, в които се иска истинска свобода... Ако не е така, как биха могли да бъдат извършени реформите? Как ще бъдат оценени резултатите от напредъка? Ако всички си мълчат и никой нищо не казва, как ще разберем дали революцията върви по правилен път?

Мурат се сепна и излезе от унеса си:

- Свободата, която обещава да донесе Свободната партия, такава свобода ли е? Не мисля!

- Нищо, ти я използвай за добро. Да вземем езиковата реформа... За какво ни помогна? Направи така, че всички големи вестници започнаха да гледат държавата в ръцете, превърна ги в нейни придворни. Така е, защото изгубиха старите си читатели, а новите още не са подготвени. Говори се, че има такива, които, за да могат да се издържат, са обвързани със заплати от кредитите. Промениха се цял куп закони. За пресата все още е в сила Законът за печата, който иттихадистите са издали през 1909 и всяка година до 1918 са правили допълнения към него. Мурат, теб като вестникар тази ситуация въобще ли не те притеснява? Няма ли нещо, което искаш да напишеш, но не можеш? Защо не можа да отидеш в планината Арарат, въпреки че дори министър-председателят ти каза „да“? Защото генерал-маршал Февзи ти попречи. На какво основание? На режима на натиск върху свободната воля... Какво се опитва да скрие бузестият маршал и от кого? Какво означава, че така наречените „три и половина кюрдски“ въстаници месеци наред не отстъпват пред подготвената армия? Означава, че нередностите ескалираха до ситуация, в която не могат да бъдат потулвани. В снабдяването с продоволствия настъпи пълен хаос. Там, където са искали тютюн, пристигал хляб, където се очаквал хляб, дошъл тютюн. Хлябът излизал от чувалите напълно натрошен - като брашно, а от влагата тютюнът в торбите бил втвърден като бетон. В тези условия на нарастване на потреблението и понижаване на наличното количество на продуктите, партенките, които можеха да издържат по шест месеца, се скъсваха само за седмица, а вместо тях не можеха да бъдат изпратени дори цървули от нещавена кожа. Заради грубо пригодените самари не остана добитък със здрав гръб. Заради пълното объркване на доставките, носели за картечниците снаряди за топове, а за топовете - боеприпаси за пехотинци. Нищо не стигало до мястото, за което било предназначено, дори рапортите и самите офицери от щаба... Още по-объркващо бе, че тези неща не ставаха вследствие на управлението на цивилните политици. Президентът и министър-председателят бяха най-умелите командири, спечелили битките на площада... Това се шепнеше от ухо на ухо. Пък и всички го виждаха със собствените си очи. Виждаха края... Неуспеха...