Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Кой си? Дежурният, ти ли си? - попита генералът.

- Не съм караулът, Дадал съм, вашият шофьор, вашият раб божи!

- Какво има, какво става, Дадал? И ти ли като мен не можа да заспиш?

- Не можах, господине. Искате ли кафе? - попитах го аз.

- Остави сега кафето. Познай да видим защо не ме хвана сън, Дадал? - каза той. - Няма как да ме хване. Защото аз няма да спя, та хората да спят спокойно... Ех, тези хитреци! Всички се извъдихте големи политици. Бъди нащрек, имам въпрос и не искам да се излагаш. Не сравнявай този с който и да било друг ден! - каза изненадващо той.

Ами сега! Какво ли ме очаква? „Ах, ти, мизернико Дадал.“ Ако му кажа, че се събудих, защото ми се ходеше по малка нужда и на връщане от тоалетната, вместо да си отида в топлото легло... открехнах пердето и погледнах към градината. И че се чудя моя работа ли е да изляза навън, особено след като съм видял Великия генерал да обикаля из градината с цигара в ръка? Сега каквото има да става, ще става! Гърчех се и си мислех: „Докато очакваш бакшиш, може да ти тегли една, пък тогава да те питам аз теб, селяндур такъв.“ Само че той е очаквал от мен да кажа „Да, да!“, да се изненадам, и понеже мълчанието ми продължи, той вдигна учудено едната си вежда и каза:

- Трябва да кажеш, че ти е ясно!

- Какво може да означава съгласяване? При малките деца е недостатък, при големите дар - успях да скалъпя аз.

Не щеш ли, той внезапно попита:

- Какво е партия и за какво служи?

Благодаря на Всевишния, че ми се падна лесен въпрос.

- Партия, господине, е познатата ни военна част. В нашата войска три полка се броят за партия... Всеки полк... - но не успях да довърша.

Поклати ръка и ме нахока:

- Гледай го този, да не съм те попитал за военна партия? Попитах те за Народната партия.

Ами сега? Ето на! Трябва да излезеш от ситуацията, но да го направиш с достойнство:

- Народната партия, благодаря на Всевишния, е официалната ни партия, която спаси родината и постави усмивки на лицата на народа...

- Стига, стига! Не искам простотии! Какво означава партия?

- Партия, партия означава Народната партия, най-вече това...

- Как не те е срам? Във вашата стая в двореца не пристига ли всеки ден вестник Народовластие [Хакимийети Миллийе]?

- Пристига, разбира се, пристига и то съвсем редовно.

- Щом като е така, щом всеки ден вестник Народовластие пристига... Може би ще кажеш: „Кой го чете“.

- Не, господин генерал, винаги го четем, и то така го четем, че да го научим наизуст.

- И като го четете, какъв е отговорът на моя въпрос? Какво значи партия и за какво служи?

- Тази партия, господине, е много полезна за делото... Изключено е да я няма... Без нея нищо не става. И ако я няма, ще настъпи всеобща неразбория, ще се наруши редът и всички неща ще се объркат...

- Налучкваш, смешнико, стреляш напосоки. Нямаш представа какво е партия. Никаква!

- Не, господине! Категорично не мога да приема. Като кажем партия... Партията е най-вече...

- Остави! Кажи да видим какво означава Велико народно събрание?

Да е жив и здрав генерал Ататюрк, който си пушеше цигарата и се разхождаше, а през това време аз се гърчех и си мислех: „Нека Всевишният те накаже, никаквецо Дадал! Хубаво, подлудял си, побеснял си рано сутринта още преди изгрев-слънце, но за какво трябваше да излезеш и да дойдеш в градината, където

се разхожда Великият ни генерал? Ето сега, намери си белята!“ От тези мисли ръцете и краката ми бяха изтръпнали. Аз стоях от лявата му страна само на крачка зад него.

- Великото ни народно събрание, народното събрание на народа... е особено голямо... - внезапно всичко в главата ми се обърка. По нашите места, всеки път като видя някои по-умни хора, те започват да ми говорят: „Като един важен човек от нашите земи, ти успя да станеш шофьор в двореца. Дано да направиш нещо за щастието на тази османска страна. Не можеш ли някой път, когато генерал Ататюрк е в настроение, да му кажеш направо в лицето: „Какво са триста-четиристотин депутати?“, и докато аз се опитвах да избегна отговора с думите: „Ох, не му е времето сега...“, гледам, генерал Ататюрк вече се бе прехвърлил на друга история.

- Виж какво, Дадал, още не си се разсънил, умът ти не се е прояснил. Отказвам се. Можеш ли поне да ми кажеш дали си член на Народната ни партия - зададе изненадващ въпрос той.

Този път отговорих веднага.

- Какво значи това? - попитах генерала, а същевременно си помислих: „Какъв мерзавец трябва да съм, че да карам колата ти, да ям от хляба ти...“ Да, член съм на Народната ни партия и благодаря на Всевишния, в началото на списъка съм, и ако не съм сред първите записани, то съм сред вторите и съм и член още от началото на нейното създаване!