Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Значи си и член? Добре, да видим сега какво ще стане?

- Какво има вероятност да стане? Още от създаването и до този момент аз съм сред другарите на другарите и враговете на враговете на Народната партия... на тези, които гледат на нея неодобрително...

- Добре, добре, до днес беше добре, но да видим от днес нататък!

- Какво е това, което може да се случи от днес нататък? Ако такава е волята на Всевишния и в бъдеще, ще вървим по своя път, както и досега.

- Колко си глупав, Дадал, ако пътят ще е същият, както и досега, за какво тогава загубих съня си?

- Сънят ви? Леле, господине, да не би да има лоши вести от безочливите кюрди от планината Арарат? Да не би генерал Салих да не е успял да се справи с шепата кюрдски бандити?

- Не се притеснявай, не става въпрос за кюрдите. От генерал Салих пристигат добри новини, валят, направо валят вестите, които могат да извикат усмивка на лицето на човека. Това, за което говоря аз, е нещо друго. Такъв номер ще изиграем на твоя генерал Исмет, че само стой, та гледай дали при неговата предвидливост ще бъде изненадан!

- Стига, генерале, горкият ни генерал Исмет е толкова добър. Въпреки че е малко арогантен, но... и ушите му са малко...

- Катър такъв, какъв искаш да изкараш човека заради слуха му... Млък, млъкни, ти казвам! Само ако чуя още веднъж от устата ти да излязат такива приказки, тогава да видиш - ще ти съдера кожата от гърба и ще те изкарам пред народа за назидание - отсече той.

А аз стоя толкова объркан, приятели, объркан е меко казано. Сякаш дръжката на мотиката ме е ударила по главата. Така де, при изричането на коя дума ще ми съдерат кожата от гърба? Смаях се! Да е жив и здрав генерал Исмет, но и това, че чува тежко ли е тайна? Всъщност ние разбрахме за Свободната партия през първия ден на този месец август, беше през онзи злополучен вторник, точно когато слънцето изгряваше на хоризонта в Ялова. Спомням си този ден, все едно че беше вчера, деня, когато загубихме своята сигурност, както и спокойствието на душата си.

- Защо, господин Дадал? Какво има вероятност да се случи на един шофьор в двореца, ако се създаде нова партия?

- Какво значи това? Аз не се ли пека на същия огън? Ако твоят приятел Дадал не се държи здраво, ще си загуби мястото, завинаги ще го изгуби. Ти сигурно нямаш представа, но нали генерал Ататюрк прехвърли част от депутатите ни в Свободната?

- И да ги прехвърли... след като ти не си сред депутатите...

- Ама и ти си един журналист! Тъй като генерал Ататюрк ме познава идеално и тъй като знае успешно да завършва това, с което се захваща, сигурно предварително си е наумил да ме прехвърли в Свободната партия, да ме даде за шофьор на господин Фетхи. Може би намерението му е било да подслушвам и да му донасям, да бъда шпионин... Опасна задача!

- Не, приятелю! Ех, този лош господин Дадал! Стига, стегни се!

- Стига, я! Нещата са лоши, приятелю, ако не си нащрек, става по-лошо и от лошото. Ти какво мислиш? Най-напред няколко пъти ме попита: „Господин Дадал, какви са твоите намерения? Питам те заради влизането ти в Свободната партия?“

Подхвърлих му:

- Аз не съм толкова умен и на такива като мен това съвсем не им е необходимо - и се надявах, че с тези думи съм се отървал.

А генерал Ататюрк, за който на всичко съм готов, ме попита:

- А как да постъпим с молбата на господин Фетхи, който казва, че ако господин Дадал не присъства, няма да се получи?

- Ако дойдете и вие, става! И в добри, и в лоши дни, да бъдем рамо до рамо - отвърнах аз.

- Сега изтърси голяма глупост и аз те чух, само гледай да не разбере генерал Исмет - каза той.

Да е жив и здрав Великият генерал Ататюрк, след няколко дни отново ме хвана в градината:

- Хей, няма да кажа на никого! Гроб съм. Истина ли е това, което чух - попита ме той.

И като казвам „попита ме“, благословен да е, докато задаваше въпроса си, се оглеждаше наоколо и сниши глас. Сякаш се страхуваше от някого.

- И за какво става въпрос? Надявам се, че не се е случило нещо неприятно - отвърнах аз.

- Добро ли е, лошо ли е, ще разбереш, когато генерал Ис-мет започне да стреля, когато постави коляно на гърдите ти и опре ножа в гърлото ти. Разчуло се е, че си влязъл в Свободната партия и отдавна е стигнало до слуха на генерал Исмет - каза той.

- Никога! Не мога да го приема! Това е клевета. Аз не мога да изляза от Народната партия, а и категорично не мога да се приобщя към Свободната. - При тези думи започнах да се кълна във всичко свято. Кой каквото ще да казва, господин Мурат, приятелю, ама дето има една приказка: „от лошото най-лошото“ ни дойде на главата. И най-лошото от лошото е орезиляването с тази партия. Някаква си партия - свинска партия, която разделя бащата от сина, брата от брата. Между нас да си остане, земляк, на шега, на истина, каквото стане, все е добре. Изненадващо генерал Ататюрк прехвърли и сестра си в Свободната, за да се знае, че той подкрепя господин Фетхи. Или по друг начин казано, подари на Свободната своя събрат по душа - най-важния народен представител на двореца, своя боен другар от Джонк баир, господин Нури, и професора на двореца, чиято уста непрекъснато ръси приказки, а той се смята за главнокомандващ на народните представители - господин Ахмет Агаоглу. Когато обяви това на масата, всички така се стреснахме, сякаш пред нас бе паднала германска бомба. Всички, които го чуха, изтръпнаха, изпаднаха в ужас, по устните на някои излязоха херпеси. Дори господин Нури да си е мислел да каже: „Кое време на нощта е, не бива сега да обсъждаме! Нека изчакаме утрото, което е по-мъдро от вечерта“, генерал Ататюрк поклати ръка и така изкрещя: „Не! Това е така! Така ще бъде, защото това не е някаква приказка, казана на пияна глава. Това е много дълбоко премислено!“, че на горкичкия господин Нури щеше да му се пръсне сърцето и превивайки се през кръста, успя да каже: „Да, да“! Да, приятелю, не знам някои неща, но няма друга злина като тази работа със Свободната партия. Ужасна напаст е. Чучна ни се на главата и никой не знае как да я преодолеем. Този велик генерал Ататюрк, когото аз познавам, спасителят ни, със своя остър командирски ум, с мъдростта си, с която непрекъснато прави толкова много планове, не би допуснал тази работа. Не знам защо го направи?