Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Не знам вече за пари ли става въпрос или е някаква адвокатска дяволия?

- Няма дяволия-мяволия тук. Огън ми гори на главата. Става въпрос за двеста и петдесет хиляди лири. В джоба ще влязат двайсет процента. Искам силата на висшата математика, господин преподавател, аритметика искам!

- Искай, да видим. Ако изпуснеш нещата, мисли му!

- Няма, няма, гърмян заек съм аз!

- Когато всеки си заеме мястото, тогава ти прави каквото знаеш! В такива ситуации печели първият. Особено след събитията в Измир и до този момент, партията толкова силно атакува, че дори сред най-върлите народняци се появиха кандидати. Това се случва, защото в Измир станаха разни неочаквани случки. Ако питаш мен, за да стигнат събитията до такова ниво на развитие, известна отговорност носят и националистите от Измир. Честно казано, аз си мислех, че в Измир ще дойдат ръководителите на Народната партия, ще ни посрещнат, ще ни заведат в областния център и по този начин, демонстрирайки единство, вълнението на народа ще се уталожи. Обаче те тръгнаха точно по обратния път. Още преди нашето пристигане в града е имало сблъсъци и стълкновения.

- Не е възможно, кой с кого?

- Полицията не е разрешила на посрещачите да тръгнат с наетата от тях моторна лодка. Опитали се да отнемат знамето от ръцете им. По време на боричкането един полицай бил хвърлен в морето.

- Значи е вярно това, което пишат във вестниците. При това положение сигурно жителите на Измир са се разгневили! Възроптали са...

- Да, по това време ние все още бяхме на кораба и нямахме представа за тези неща. Хората, които бяха дошли да ни посрещнат, се изсипаха на палубата. Толкова ни притесниха, че господин Фетхи без малко да припадне. Добре че няколко от по-снажните другари се наредиха около него, за да го предпазят, и така той остана между тях. С мускули и лакти успяха да му проправят път и той можа да слезе от кораба. За половин час изминахме разстоянието от пристанището до задната улица, което беше трийсет метра. Народът атакуваше, прегръщаше господин Фетхи, целуваха челото му, полите му, крещяха: „Да живее!“. Качихме се в колата. Само че не можехме да продължим напред. Хората скачаха върху колата, счупиха прозорците. Покривът хлътна. Аз се ядосах. Господин Фетхи се опита да ме задържи.

- Какво беше решил да направиш?

- Не знам! Тук за пръв път видях колко опасно същество е нещото, наречено тълпа. Най-накрая ни се притекоха на помощ. Автомобилът бе спасен и влязохме в хотела. В цялото пространство пред хотела, по стълбите бяха струпани стотици хора. Господин Фетхи се показа на един балкон и помоли всички да се разотидат и на следващия ден да дойдат, за да чуят изказването му. Когато народът си тръгна, той започна разговор с „по-уважаваните“ хора, чиято дума се чуваше тук, по въпроса за учредяването на организация. Тези хора, представляващи отделна класа, никога не бяха участвали в никаква организация и сега смятали за свой дълг да станат членове на нашата партия. Господин Фетхи посети областния управител, но не го откри на работното му място. След известно време пристигна писмо от областния управител. В него му препоръчваше да се откаже от изказването си на следващия ден, като му обясняваше, че ако не го направи, той не поема отговорност за последствията. Господин Фетхи се ядоса. Реши веднага да изпрати телеграма на генерал Ататюрк, обаче пощата измисли някаква причина и не прие телеграмата.

- Стига де! Не прие телеграмата, която е написал на Великия генерал, така ли?

- Да! Писа на областния управител. Започна продължителна кореспонденция... Накрая им казахме: „Ще я изпратим от друго място“, и така успяхме да ги накараме да приемат телеграмата.

- Отговорът?

- Дойде след полунощ.

- Какво пишеше?

- „До Негово превъзходителство господин Фетхи, председател на Свободната партия в Измир, с препис до: министър-председателя и министъра на външните работи и областния управител на Измир. Разбирам, че не искат да ти позволят да направиш своето изказване, обаче каквото и да се случи, ти ще изнесеш речта си и незабавно ще ме уведомиш за каквато и да било евентуална пречка. На министър-председателя, министъра на външните работи и областния управител на Измир е възложено да вземат необходимите мерки, които да гарантират сигурността ти. Генерал Ататюрк.“

- Ай, ай! Значи нещата съвсем са се променили, учителю! И какво направи областният управител, когато получи телеграмата? Какво направи областният управител генерал Кязъм?