Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Доктор Мюнир влезе в кабинета на адвокат Джелядет без да почука.

- Здравей, Кадир!

Кадир - синът на господин Рамиз, пишеше нещо. Стана:

- Заповядайте, господин докторе! Заповядайте, моля, влезте!

Навремето го наричаше „чичо докторе“. Откакто завърши право и стана младши адвокат, вече се обръщаше към него с „господине“ и тъй като все още не беше свикнал с това, леко се запъваше пред думата „господин“.

Доктор Мюнир се усмихна:

- Как е баща ти?

- Добре е. Както винаги.

- Пие ли?

- Да.

- Наранен е, не можа да забрави! Не можа да преодолее болката от смъртта.

- Така е. Заповядайте, моля!

- Тук ли е лудият ни приятел?

- Още не е дошъл, господине. Всеки момент ще дойде. Моля, заповядайте, влезте вътре.

- Всяка сутрин ли закъснява така? Не беше ли ранобуден? Ако е отишъл в съда, може да закъснее.

- Не! - Кадир замълча за момент. - Щеше да се отбие някъде. Всеки момент ще дойде. Да ви предложа кафе?

- Да, ще пия едно кафе! Да глобим шефа, който липсва на работното си място.

Кантората на адвокат Джелядет постепенно остаря в много приятна хармония с цветовете, драскотините и релефите, а дори светлините и сенките допринасяха мястото да изглежда наистина уютно. Тук беше толкова успокояващо и отпускащо, че по никакъв начин не можеше да съвместиш кантората с крещящата емоционалност и разпиляност на стопанина и.

- Как предпочитате кафето си, господине?

- С малко захар. Разбирате ли се с господин Джелядет? Успяхте ли да се сработите?

- Да! Мисля, че няма оплаквания.

- Както ти казах, когато се ядоса, няма значение дали е с повод или без повод, дори и да се развика, няма да му обръщаш внимание. Голям шегобиец е! Винаги прави всичко възможно да потвърди, че прякорът му Лудият е съвсем заслужен!

Доктор Мюнир седна и извади цигарите си.

Изглеждаше доста дребничък, обаче като се вгледа човек по-внимателно, ставаше ясно, че тялото му е много добре сложено. Обличаше се съвсем подходящо. Имаше вид на обикновен доктор, но ясно се виждаше, че много внимателно е подбрал с изтънчена наслада всяка своя дреха, така че да му отива. Уникалността на личността му не се забелязваше веднага. Тигровата пъргавина на силните му мускули, разумното безстра-шие на сърцето му, достойното му възпитание, благодарение на което, независимо кой е събеседникът му, позволяваше съвсем лесно да се държи с подобаващо уважение, се открояваха постепенно, бавно.

Може би заради това навсякъде се чувстваше добре. Вероятно известен принос за неговото самочувствие имаше и фактът, че умееше да издържа на напрежение. Достойнствата му като лекар, също както и уникалността на личността му, се забелязваха след време - той постепенно спечелваше доверието на хората. Като доктор беше верен на принципа: „Няма болест, има болен, и болният се различава в зависимост от това чий гражданин е“. За да се излекуват в нашите условия болните от държавата ни, използваше специални лекарства, специални методи на лечение. С тази цел купуваше от чужбина медикаментите, които бяха най-необходими, защото като лекар на беден народ трябваше да намери възможно най-евтиния начин на лечение.

Кадир влезе заедно с човека, който носеше кафетата, и сви една цигара.

- Кадир, виждал ли си господин Емин?

- Засичам го понякога.

- Как е? Още ли му идва отвътре да крещи: „Другарю, другарю, Емин ли търсиш, приятелю? Аз съм тук, тук съм!“ Мисли ли си нощем: „Да взема да събудя квартала“?

- Едва ли.

- Значи объркването, което отговорността поражда в душата, е преминало. Навремето една нощ крещял по този начин и предизвикал излишна тревога в квартал Джанбазие. Един от старите финансисти решил, че нервите на господин Емин са опънати до краен предел и затова го завел в крайбрежната си къща на Джаддебостан, където го оставил да си отпочине. След известно време, тъкмо господин Емин се беше поуспокоил... И тъкмо се беше откъснал от нещата, в момент, когато бе съвсем неподготвен, се забърка в кървавата история, завършила с убийството на известния министър по храните - иттихадиста Кара Кемал.

Външната врата се отвори и Кадир излезе.

Чу се дрезгавият глас на адвокат Джелядет, от който стъклата на прозорците се разтресоха.

- Докторът ли? Кой доктор? Нашият масон ли? Добре де, и за какво е дошъл? Не беше ли скоро тук? Да не би да иска да заведе дело за развод? Женен ли е, не е! След като не е женен, не може ли да се заведе бракоразводно дело? Синко, така както си тръгнал с тези темпове на развитие, няма да можеш да си изкарваш прехраната с адвокатстване. Язък за усилията ми... Здравей, докторе! Дано поводът за твоето идване да е добър. - И без да изчака отговора, се обърна към Кадир: - За нас две кафета. Масонът го пие с малко захар. Сега ли е пил? Добре. Още по-добре.