Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Този път прекали! Безсрамнико, не забърквай в тази работа бащи и дядовци. Говори само за себе си.

- За себе си, на вашите заповеди! Да-а-а, на трето място, това сводничество е натиск върху всички работещи хора от епохата на революцията. Ако речеш да не се изложиш пред колегите си, това е най-здравото звено, за което можеш да се закрепиш.

- Не те разбрах?

- Естествено, че няма да ме разбереш. Нямаше ли пари, къде са тези пари? Онези пари, които не можахме да изкопчим от френската фирма.

- Ах, Бог да ти даде заслуженото! Не ти ли бях казал: „Дай на този обезщетението, независимо от стойността му. Отърви се от него. Ти си един откачен човек, ще пукнеш от притеснение.“

- Обезщетение... Ако имаше начин, нямаше ли да му дам парите и да се отърва от тази работа? Мислех, че...

- Ти си мислил? Да не би да имаш акъл, че да мислиш?

- Мислех си, че ще дадем парите, онези пари, които искаха - петдесет хиляди. Смятах, че онези няма да знаят колко струва посещение на елитна проститутка, защото никога не я плащат от джоба си. „Изпращането на жени е по-удобно“, казах аз. За-щото какво ще стане, ако дам парите? „С парите, които успяхме да вземем от онзи сводник, правейки го на глупак, можем да си направим богато пиршество“, ще каже кучият син. Помислих си, когато дава парите, да си направи труда да каже: „Ох, дано да насадя душата на лудия сутеньор“.

- Не можеш ли още малко да стиснеш зъби, нали щеше да ги измъкнеш.

- Счупиха ми се зъбите от стискане. Започнах да откачам. Вече не мога да погледна неверниците в очите. Тази приказка: „Няма начин по законов път да бъдат взети“, я разкажи на холандците, дето нищо не разбират от езика ти. Така стоят нещата, приятелю. Тази сутрин ние... изтърчахме при онзи развратник, дето ще бъде директор на фирмата, и качихме жената във влака. Според пълномощията, които и бяхме дали, тя изглеждаше като някакъв шеф във фирмата. Да, качих я на влака и дойдох. „Да те видя, мадмоазел Тамара! Трябва да възпламениш мъжествеността на човека, трябва до такава степен да го изтощиш, че да издействаш и да получиш документ за плащане“, и казах преди да си тръгна. Добавих: „Моля те, само нека този неверник да не надуши нещо.“ От друга страна, ако положим усилия, може би няма да му покажем нашата обвързаност. И докато му се подмазвах: „Тре биен, мосю... Много тре биен“, накрая, след третия звънец казах: „Добре! Това е краят, мосю“, и скочих от влака. Между другото, Масоне, няколко пъти тя въздъхна тежко. Докато се връщах, редих купища псувни и ругатни, на всичко отгоре, когато се качих в кораба, едва успях да се въздържа да не пребия човека, който ми поиска билета. Значи ние, тъй като отскоро сме сводници, все още не сме успели напълно да преодолеем срама. От какво трябва да се срамуваме? Отидох в Свободната партия, регистрирах се там и след това дойдох.

- Доколкото аз зная, тази история с парите се влачеше отдавна. Според приказките ти, въртя, сука и накрая докара нещата до края. Сега изведнъж си решил да станеш сводник и веднага си се захванал - това на какво прилича? Какво толкова ти се привидя днес, та реши веднага да скочиш и да преминеш границата?

- Преминах я, Масоне, защото без малко щяхме да изпуснем възможността! Просто нямаш представа!

- Каква възможност? Да не би да са искали да оставят парите в хазната? И да кажат: „Конфискуваме ги! Това е османски обичай!“

- Не, разбира се! Възможността за Свободната партия, другарю! Ти не чу ли за историите в Измир? Вчера тук беше Агаоглу. Разказа ни, че... Дъхът ти да секне. Размислих се и въобще не се поколебах - записах се в Свободната партия, няма какво повече да коментираме. Преминеш ли веднъж границата, дори и с милиметър да е, вече няма никакво значение. Ще гориш чак до ада.

- Твоето залитане към Свободната... Тези дни... значи, веднъж преминеш ли границата? Наистина ли няма никакво значение?

- Да, няма. Да знаеш, че моментът отмина, и да знаеш, че възможността излетя като птичка от кафеза... Или по друг начин казано...

- Ти си ненормален, бе, луд сводник! След като днес прочете вестник Джумхуриет ли ми говориш всички тези неща?

- Не, не съм чел никакви вестници. Какво пише в Джумху-риет ? Сигурно е някаква лъжа!

- Горкият аз! От една страна, навлязъл си в страхотен занаят и си се захванал с една високоуважавана професия като сводничеството. В същото време, след като не си прочел тази сутрин всички вестници и най-важното, не си прочел от край до край вестник Джумхуриет на господин Юнус Нади, как ще изкарваш пари за прехраната си от този тънък занаят, а, никаквецо?