Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Ако е така, тъкмо ще му дойдете добре дошли. Възможно ли е просто така човек да бъде от полза на врага си. Може ли такова нещо?

- Ако това, което е удобно за него, е добро и за нас, като нищо може!

- Значи намерихте цаката на нещата.

- Именно. И доказателството е, че още отсега народът подкрепя Свободната партия.

- Това „подкрепяне“ в какви действия се изразява? Замисли ли се поне малко по този въпрос?

- Как в какви действия се изразява? Да подкрепя значи да подкрепя!

- Нашият народ изразява подкрепата си по малко по-различен начин, та... Първо, като начало, хората ще излязат със сопи в ръце срещу аморалните управници, и наистина който и да се появи на пътя им, така ще го подкрепят, че... Ще искат да ги свалят. Ако ще тази работа да се превърне в партизанска борба. Нашият народ наистина ще опита шанса си. В такива моменти, когато са със сопите в ръце, хората въобще не се интересуват от личността на човека, който им се изпречва отсреща. Да става каквото ще, само да намалее потисничеството. Макар да изглежда, че народът ни не се вълнува от свободата, всъщност той се отвращава от липсата на свобода. Онази власт, която оказва натиск върху народа, си остава мръсна власт, и дори да иска, тя не би могла да стане народна. Управниците са били обирджии и са им липсвали качества. Или пък е защото до такава степен сме овце, че не можем да се справим с крадците и бездарниците. И още нещо, ако се окаже, че онези не си знаят мястото и продължават да оказват натиск, нашият народ категорично не би ги помилвал. Несъмнено ще се разбунтува, ще въстане. Това е защото вярва, че колкото и късно да е, ще ликвидира потисниците. В историята ни няма нито един тиранин, който да се е спасил. Всеки от тях си е тръгнал опозорен. Всички те наистина са се удавили в собствената си мръсотия.

- Второто?

- Второто, адвокат Джелядет Лудия е нов човек. Никога преди това не е изпробван. В особено тягостен преход неочаквано са се обърнали към него. Нашият народ очаква от него добри неща. Тази надежда категорично не е свързана с празните приказки, които човекът е изрекъл. Нашият народ е срещу старата мръсотия, подкрепя новопоявилите се чак докато дойдат на власт. Хората обаче веднага разбират що за стока е някой новоизбран управник, защото досега вече имат достатъчно горчив опит. Ако не е отговорил на очакванията им, веднага се свиват в черупката си. Оставят нещата в ръцете на играчите. Значи оставят човека на печалната му съдба, насаме със собствените му падения. Ние не се самозалъгваме, не се убеждаваме отново и отново като учените, не потъваме отново и отново в напразни надежди.

- А сегашните възторзи?

- Сега, да се опитаме да си обясним тези възторзи чрез събитията в Измир. Какво е казал мъжът, чието дете е било застреляно? Казал е: „Спаси ни!“ Казал е: „Спаси ни от онези, на които имахме доверие!“ Схвана ли играта? Прави обръщение, носейки мъртвото тяло на детето си, наистина това е игра по шекспировски.

- Как го измисли?

- Виж, как господин Фетхи ще спаси тези и от кого? От партийните довереници. Кои са тези довереници? Работещите в Народната партия. Кой е отговорен за постъпките им? Народната партия. Доверените лица би трябвало да работят за благото на народа... Тогава мъжът, чието дете е застреляно, е един от непочтените обирджии, които живеят на гърба на народа. Той не иска доверениците, тъй като не му отварят път за непочте-ността. Тогава думите на този мъж са неприемливи. Или мъжът е толкова глупав, че не знае кое е добро и кое е лошо за него. Думите му пак са недопустими. Да кажем, че е точно обратното - доверените лица вредят на народа. Тогава не е възможно този толкова съобразителен, толкова решителен народ, приел предварително дори опасността от смъртта, да не е уведомил по различни пътища централата за тези злини. В тази ситуация или Народната партия от безсилие не възпира злините, или не желае да ги пресече, защото носят печалба. Ако истината е такава, то отправените към господин Фетхи думи: „Спаси ни от онези, на които имахме доверие“, е хитрост. Смисълът на това вероятно трябва да е: „Спаси ни от първенците на най-високите нива в Народната партия“.

- Разбира се! Само да знаеше това!

- Тогава би било голяма глупост да се очаква подобно спасение от някой като господин Фетхи, чиято личност е доста позната. Господин Фетхи може ли да направи нещо в днешната ситуация? Не, нищо не може да направи. Ето тук, слушай внимателно какво ще ти кажа, откачен адвокате, на народа на Измир и на целия турски народ въобще не му пука. С доста съществено мнозинство народът ни гледа да използва една възможност, която му се предоставя. Ако може малко да се освободи от потисничеството. Особено ако може, като овехтяла дреха, напълно да го смъкне от гърба си - колко щастлив би бил. Това, на което се учудвам аз, всъщност е на вас, на състоянието на иттихадистите.