Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Отиде, прегърна доктора, целуна го по страните.

- Гледам, че си доволен от Кадир!

- Ех - господин Джелядет леко сниши глас и продължи, -какво ти каза? Къде ти каза, че съм?

- Къде ми е казал, че си ли? Май че ми каза, че си щял да се отбиеш някъде.

- Добре. Става. Умее да пази тайна. В адвокатската професия не е толкова важно дали си умен, работлив или почтен, Масоне, при нас най-важното е да умееш да си държиш езика зад зъбите.

- Това го разбрах! Като адвокат как е? Питам за качествата му?

- А, има качества, и то достатъчно!

- Значи не съм се объркал - доктор Мюнир сниши глас. -Бях ти казал, че като играч това момче ще ни изпревари в лудостта, ще му дишаме само прахта. Как е, увеличи ли му заплатата за шест месеца? То се знае, че когато човек полага усилия, трябва да бъде поощряван.

- Хем казваш, че е играч, хем отваряш дума за увеличаване на заплатата? Всъщност истинският играч няма да иска никаква заплата, защото без аз да усетя, при това без да ме ощети ни най-малко, ще изкара десет пъти повече от заплатата, която аз бих му дал. Ако няма това умение, аз бих ли нарекъл някого играч?

Седна. Сви юмруци на масата и наперено попита:

- Познай, Масоне, откъде идва лудият ти приятел и благодарение на Всевишния, за каква работа е запретнал ръкави?

- Какво толкова има да се знае? Такова надуване... тази надменност, е защото си станал член на Свободната партия. Освен това се перчиш като човек, който е накарал големите риби да развържат кесиите си и е взел възхитителни пари, след което се е захванал с партийната работа.

- Ех, ех, не можа да улучиш! Днес е сряда, десетият блажен ден на месец септември на 1930 година. За каква работа се бяхме захванали, Масоне? Нека Всевишният да не ни засрами пред другарите ни заради новия ни занаят, да не ни накара да гледаме в земята. Днес ние официално се захванахме със сводничество, благословихме го!

- Ех, ех, дано да те чукне оня от горе! Тъкмо се чудех какво ще каже „онзи Лудия“?

- Щом е така, значи не можеш да се сетиш на кого казвам сутеньор. Жалко, че си доктор, пък си и доктор Масон. Братко, докторе Масоне, сутеньор означава официален сводник. Обаче нечестният сутеньор не е от сой. Сутеньорите, които имат собствени офиси, дипломи от висши учебни заведения, които са високоуважавани в обществото, се наричат сводници.

- Намерил си най-подходящото обяснение. Не ти ли казах аз, че това залитане по крехките девойки е много опасно за твоята възраст, защото именно това ще е краят. Въобще не се учудвам. Не! Тази болест си има и лек, ти какво си мислиш? Свършен си, да знаеш! Така, а сега като си отида у дома, ще те зачеркна в тефтера с революционерите иттихадисти, както и от регистъра на адвокатската колегия в Истанбул.

- Да, ще ме впишеш в началото на регистъра на сводниците, при това въобще не се притеснявай, ни най-малко няма да добавиш още един към греховете ми. А що се отнася до причината да попадна в тефтера на сводниците, то грешиш, приятелю. Не си мисли, че не ми достигат сили за младите момичета и съм свалил летвата по-надолу. Страхувайки се от крехките девойки, напразно си пропиля ергенлъка. Трябва да знаеш, че откакто свят светува, крехките девойки рядко са навреждали по какъвто и да било начин на такива стари мъже като теб и мен. Може би по-скоро дъртите развратници са навредили на крехките момичета.

- Дрънкай си, да видим! Да не би да си мислиш, че срещу теб седи глупак?

- Ако щеш, вярвай на каквото си искаш! На първо място, тъй като нашето сводничество не е свързано със затруднение в препитанието, е сводничество за удоволствие, вмирисано сводничество, по-точно казано - сводничество по навик. Виж какви лоши навици сме имали ние чак до ден днешен. Какво ли ме чака оттук нататък? Защо не кажеш: „Абе, развратнико, защо се бори досега с тези книги с черни корици?“ Да, ако имаше проблеми с препитанието си, разбирам. Трябва да кажеш: „Нещастен рогоносец!“ Ти знаеш ли каква сума имаш в банковата си сметка? Не, не я знаеш. Знаеш ли колко земи имаш? Не, сигурно не ги знаеш. Ти си един мръсник, който има язва, но от сутрин до вечер гризеш евтин сух геврек. И както е присъщо на честолюбивите хора, се лишаваш от повечето храни. Тъй като имаш шкембе, дори и пет години да носиш някоя хубава дреха, никой не би я забелязал. Нямаш никаква сигурност, че ще оцелееш до утре. Добре, за какво става въпрос тогава? Да, един човек, ако се захване със сводничество, го прави на първо място защото то е вродено в него, има заложби за това. И на второ място, защото това е занаятът му, който е наследил от дедите си.