Кэтрин Сатклифф - Чародей

Със силно изпънат гръб и ръце, скръстени в скута, Миракъл остана безмълвна известно време, унесена в размисъл. После вдигна поглед и се взря право в Клейтън изпод дългите си черни мигли. Палавост проблесна за миг в гневните зелени дълбочини на очите й. Нежна руменина обагри бузите й.

„Предизвиквам те“ говореше повдигнатата му вежда.

„Би трябвало аз да те предизвикам, защото ме ядоса. Какъв по-добър начин да изразя точно какво чувствам към надутата ти йерархия и предишното ти грубо незачитане на чувствата ми“ отвърнаха присвитите й очи.

Тя пое дъх.

Той задържа своя.

— Жената трябва да има свободата да си прави прическа, която ще й създава самочувствие… ще отговаря на нейната индивидуалност — заяви най-сетне тя.

Дамите се взряха смутено в нея, после отново заеха столовете си, явно разочаровани от неутралното й отношение. И пак поеха празния си брътвеж, а вниманието на Миракъл се разсея.

Къде витаеше тя? Може би язди в Кависбрук скъпоценния си Напитов сред утринната омара? Или седи край огъня на Исмаил и слуша флейтата му? Или, кацнала на несигурната платформа на фара, загледана в морето, мечтае за полет? Откакто я бе довел в Лондон, не бе виждал този израз на върховно задоволство в очите й.

„Дете на природата“ я бе нарекла Ели.

— Ти съсипваш духа й, съсипваш онова, което е самата й същност — бе добавила, а после го запита: — Кога ще престанеш да се жертваш за брат си? Тя обича самия мъж, а не титлата му.

— Ваша Светлост — чу Клейтън гласа на домакина и се намръщи. — Ваша Светлост искате ли порто?

— Бренди — отвърна той, без да мисли, и подаде чашата на въртящия се наоколо прислужник.

Неколцина мъже се изсмяха силно и възкликнаха от изненада. Фоншо се ухили:

— По дяволите, заприличвате на брат си. Не съм и помислял, че ще заобичате брендито. То винаги е било питието на Клей. Само не ми казвайте, че той от своя страна се е прехвърлил на порто.

Клейтън загледа Фоншо в лицето.

— Като говорим за брат ви — включи се в разговора лорд Картрайт, — не съм го виждал и чувал от известно време. Да не е пак в Париж с онази графиня… Как й беше името?

— Деларю-Мадрас — подсказа граф Станхоп и се загледа усмихнат в тавана. — Хубава жена, с горещ темперамент, самият аз бях близък с нея известно време, преди да овдовее.

Прислужникът се появи с брендито, но те не го забелязаха и той се изкашля. Фоншо се наклони към Клейтън и понижи глас:

— Чух, че и вие сте имали нещо с дамата, Ваша Светлост. Отдавна, когато Клей се бе заровил до глезените в калта на Бейсингстоук. Какво мислите би казал брат ви, ако разбере, че сте повдигали полите на любовницата му?

Клейтън се взря в брендито и бавно го надигна. Граф Фаншо се изправи.

— Смятам, че това е приключило, Ваша Светлост. Сега, когато самият вие имате такова хубаво парче.

С изкривена в злорада усмивка уста, Клейтън обгърна със сивите си очи цялата тая похотлива компания и отговори с равен глас:

— Джентълмени, говорите за бъдещата херцогиня на Солтърдън, за моята годеница. Бих бил много, много внимателен на ваше място.

Челюстите им провиснаха. Седнаха на местата си.

— Защо не ни разкажете за вашето детство? — дочу се гласът на графинята, привличайки вниманието на Клейтън отново към Миракъл. Синьозелените й очи бяха приковани в него. Изглежда бе забравила любопитната си компания.

Какво бе чула тя? Забелязала ли бе идиотския гаф с брендито?

Най-сетне девойката се извърна към домакинята.

— Детството ми ли? — повтори тя.

— Имате ли сестри, братя?

— Не.

— А приятели? С кого прекарвахте времето си?

— С мама.

— С вашата майка? — Дамите се разсмяха.

— Да — заяви Миракъл по-твърдо. — Играехме на рими и на въпроси и отговори. На шаради и на асоциации. В дни, когато валеше неспирно, често играехме на карти. Друг път просто седях и я слушах как свири на пиано. И когато ставах много, много тиха и търпелива, тя ми позволяваше да седна на скута й и ме учеше как да изтръгвам мелодията. Тя беше всичко, което имах, и аз бях всичко, което тя имаше. Тъй като баща ми често отсъстваше.

— А къде са родителите ви сега?

В плах опит да запази самообладание, Миракъл вирна брадичка и заяви:

— Майка ми е мъртва. Баща ми… също е мъртъв.

— Колко печално! Но и какво щастливо стечение на обстоятелствата, че Негова Светлост е бил тъй любезен да ви вземе под закрилата си.

— Да ме вземе под закрилата си? — Ярка червенина внезапно обагри безупречните й гладки страни. — Да — добави малко уморено и тъжно тя, — предполагам, че е така.