— Мери — каза той най-сетне, — мислиш ли, че ми харесва да ти налагам тези неприятни условности на обществото? Изисквам го единствено за твое добро. Да можеш да получиш възможно най-голямо уважение от равните си и от подвластните си.
— Аз нямам подвластни — заяви тя твърдо.
— Като херцогиня на Солтърдън вие ще имате огромно множество подвластни, любима, и те ще изискват от вас да спазвате йерархията. Те са част от нея, Мери. Всички трябва да имат водачи и кралското семейство и благородниците им ги дават. Ако не можете да поемете тази отговорност, тогава… може би вие просто не сте скроена за херцогиня. Може би ще предпочетете да се върнете в окаяното мрачно старо убежище, което наричате дом, и да доизживеете живота си като изсъхнала стара мома, която всички на острова смятат за луда. Можете да си набавяте средства като шиете, докато пръстите ви се изкривят. Можете да прекарвате нощите си, вдъхвайки живот на оня скапан стар фар, за който плуващите през Ламанша не дават и пет пари. Накратко — можете да умрете злочеста, самотна и незадоволена… точно както е сторила майка ви. Чудя се — обърна се той и я погледна сурово, — дали, ако Лорейна бе имала същата възможност, би била така неблагодарна.
— Много сте жесток — каза Миракъл. Очите й бяха пълни със сълзи.
За момент каменната му маска се смекчи и раменете му се отпуснаха. После се стегна, прочисти гърлото си и посочи към гардероба.
— Трябва да сте готова до петнадесет минути. И нито минута повече. Ако побързаме, все още можем да хванем втората част на пиесата и няма да пропуснем вечерята у графиня Фаншо във ваша чест.
— Имате ли още някакво нареждане, Ваша Светлост? — процеди тя през зъби.
— Да. Облечете бялата рокля от газ и коприна, която донесоха вчера. Ели казва, че в нея изглеждате умопомрачително. И, за Бога, направете нещо с косата си. Така ми приличате на рошаво хлапе.
Той тръгна към вратата.
— Ако животът ми като херцогиня ще е това — да ми се нарежда как да говоря, какво да върша и дори какво да обличам с грубия глас на мъжа, който ме уверява в любовта си, тогава наистина бих била по-щастлива като изсушена стара мома в мрачно старо убежище.
Той спря пред вратата и все още с гръб към нея рече:
— Както искате, Мери Майн. Трябва вие да решите.
Клейтън напусна стаята. На стълбите срещна Ели.
— Нужно ли е да й говорите толкова жестоко? — попита тя и го последва. — Сигурно разбирате колко различен е този начин на живот от нейния, Клейтън. Взели сте едно непринудено дете на природата, на духа и свободата и сте го затворили в клетка. Опитвате се да промените самата й същност.
— Ако исках вашето мнение, щях да ви потърся — отряза я той, навири нос и влезе в приемната.
Спирайки пред вратата, Ели го изгледа многозначително.
— Не съм предполагала, че ще ми се наложи да го кажа, милорд, но с всеки изминат ден вие се държите все повече като Негова Светлост. Може би твърде дълго играхте тази роля. При това твърде убедително. Започнахте сам да си вярвате.
Той си наля едно питие.
— Няма да позволя на ония противни превзети копелета да я унищожат — заяви той грубо.
— За да я унищожите самият вие ли?
Той изпи брендито на един дъх и си наля повторно. Бе стиснал устни, а мускулите над челюстите му пулсираха.
— Няма да разреша на Трей да я погребе. Няма да му разреша да я опложда като шибан кон, а после да я захвърли като ненужна вещ веднага щом тя го дари със син. Ако аз я представя в обществото, той няма вече да може да я скрие, Ели!
— А не ви ли е минавало през ума, че тя може би ще е по-щастлива, ако херцогът я изостави? — Ели отиде до него и взе питието от ръката му. — Признайте й целия този маскарад, Клей. Заведете я в Бейсингстоук. Оженете се за нея. И двамата знаем, че точно това искате. Мисълта тя да се омъжи за брат ви и да му роди деца, ви яде отвътре. Защо трябва да продължавате да упорствате?
Предпазливо Ели застана зад него.
— Все още има време — рече тихо тя. — Преди Негова Светлост да се върне от Йорк. Преди херцогинята да научи за годежа.
— Миракъл никога няма да ни прости… На мене… А и на Трей.
— С времето ще ви прости.
Той горчиво се засмя.
— Мисля, че не разбирате какво точно богатство представлява Мери за нашия обеднял херцог. Боже мой, Ели, имате ли представа колко лъжи трябваше да наговоря на модистките и моделиерите на Трей, само и само да ги убедя, че трябва да му отпуснат нов кредит. Тя означава за него финансова сигурност и ликвидиране на дълговете му. Нейната наивност ще му позволи да продължи да живее по стария развратен начин.
Читать дальше