Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Какво ви кара да смятате, че херцогинята ще се съгласи Трей да се ожени за момичето?

— Херцогинята няма да има избор, щом той вече е сключил този брак.

Ели се намръщи и поклати глава.

— Никога не бих повярвала, че ще слезете до неговото ниво и ще започнете да лъжете. Вие сте прав. Вероятно Миракъл няма да ви прости, независимо колко дълбоко ви обича. Аз лично не бих ви простила.

Клейтън си взе обратно питието, погледна часовника върху камината и се заслуша как той отмерва секундите.

— Разбира се, още нищо не е сигурно. Съдейки по поведението й напоследък, мисля, че може би тя вече е взела решението си. Тя е нещастна, Ели.

— Трудно е да се каже, милорд. Макар че взе да заспива през деня по никое време, веднъж, когато успях да я вдигна от леглото, тя беше много жизнена. Почти всяка вечер, преди да падне нощ, двете правим дълги разходки в парка. Тя изглежда запленена от една отсечка на Ротън Роу. Преди три дни я намерих да скицира пътеката, да отбелязва всеки завой, неравност и камъче.

— Допускате ли, че се е запознала с някой? С някой друг мъж? — попита той тихо.

В този момент Миракъл застана на вратата — едно видение в газ и коприна. Бялата рокля с висока талия бе изрязана така, че подчертаваше заоблеността на гърдите й. Както диктуваше модата, Етел бе навлажнила ризата и тя прилепваше към тялото. Роклята оставаше свободна, сякаш бе облечена върху статуя. А как изваяна бе тази статуя! Клейтън разпозна всяка деликатна извивка и си спомни колко чудесно беше, когато тялото й се прилепваше до неговото. Някога…

Кашмиреният шал падаше красиво по раменете й. Наситено синият му цвят и прекрасно изтъканият бордюр с ресни ефектно се открояваше върху белотата на дрехата. Един воал покриваше сплетената й коса. Дългите й ръкавици от мека кожа достигаха над лактите, почти до късите й ръкави.

Тя се взираше в него. Големите й очи излъчваха зелен огън. Червената й уста бе леко нацупена. После тя се поклони.

— Готова съм, Ваша Светлост — бе всичко, което каза.

Къщата на граф Фаншо представляваше смесица от произведения на изкуството и крещяща показност. Стените бяха претрупани с картини на Хогарт, Гейнсбъро, Рейнолдс, Ромни и Зофани. Миниатюри на Косуей бяха струпани върху прекрасно изработените от братя Адамс масички. Светлината на свещите се отразяваше щедро от стъклените и посребрени предмети.

Мъжете се бяха събрали в единия край на приемната за питието след вечеря. Групата на дамите бе в другия край. Всички бяха седнали на крайчеца на столовете си като пъстри птички. И наистина много приличаха на пернати с щраусовите си пера, забодени на шапчиците. Естествено повечето бяха с перуки — последният писък на модата в Париж. Клейтън забеляза, че перуката на графиня Фаншо бе започнала опасно да се смъква над челото й. Още малко и щеше направо да тупне в широкия й скут.

По време на вечерята Миракъл не каза почти нищо. Разбира се, тя се усмихваше и кимаше. Любезно приемаше поздравленията и благопожеланията на прекалено нетърпеливите гости. Успяваше умело да избягва въпросите, които изглеждаха твърде лични, като поглеждаше от време на време останалата в сянка Ели, която бъбреше тихичко с другите компаньонки.

Докато седеше сред кръга немлъкващи дами, Миракъл изглеждаше замечтана. Като че ли не чуваше бръмченето на разговорите около нея. Погледът й бе далечен, а красивото и свежо лице — странно безизразно.

И сега той не сваляше поглед от нея, както не спираше да я наблюдава по време на вечерята. Невероятната омая го поболяваше и го правеше слаб. Искаше му се да я хвърли на пода тук пред всички тези слабоумни, мекушави глупаци и да им покаже какво е страст, истинска страст, желание без задръжки.

— Лейди Кавендиш — усмихвайки се широко, графиня Фаншо се обърна към Миракъл, — Лейди Станхоп и аз разменяхме мнения върху начина, по който древните гъркини са нагласяли косите си. Изглежда това е най-модното този сезон. Какво мислите вие?

— За косите? — запита тя разсеяно. Наклони глава и откри нежната благоуханна извивка на шията си.

Шестте жени, които я заобикаляха, протегнаха вратове. Клейтън погледна към Ели, която следеше разговора на своята питомка по-отблизо, отколкото той предполагаше. Надяваше се, че на уроците по етикеция компаньонката бе обяснила на бъдещата херцогиня, че каквото и мнение да изрази публично по отношение на модата, то ще стане задължително за цял Лондон още преди да съмне. Ако лейди Кавендиш заявеше, че женските коси трябва да са червени и украсени с птичи гнезда (и най-важното, че тя лично смята да нагласи косите си по този начин), всяка модерна дама от Лондон до Париж щеше да се пъчи по улиците с чуруликащи птиченца в червените си коси.