Кэтрин Сатклифф - Чародей

Той измъкна една ленена кърпичка от джоба си, но не я употреби, а отпусна ръка и бродираното бяло каре се развя от вятъра. Коса влезе в очите му. Тя се приближи още.

Когато застана толкова близо, че тялото й докосна неговото, Миракъл се повдигна на пръсти и му предложи късчето ябълка, което все още стискаше със зъби. Усети как тялото му пак става каменно. Той едва дишаше.

Най-сетне проговори с дълбок, сух и дрезгав глас:

— Ухаете на ябълка. И на рози. Косата ви е като пламък и ми се ще да заровя лице в нея. Дявол да ви вземе, Мери Майн, не ме дразнете по този начин, или…

— Или какво, Ваша Светлост?

— Полагам огромни усилия да остана джентълмен.

— Харесвам ви повече, когато не сте. Ябълката, сър.

— Мери…

— Защо ме наричате така? Мери Майн?

Той се вгледа продължително в очите й и раменете му постепенно се отпуснаха. Изражението му се смекчи. Обхвана нежно лицето й с ръце и каза:

— Защото ме развеселявате. Правите ме щастлив. Карате ме да се смея.

Той се наведе и пое с уста парченцето ябълка, разрешавайки на устните си да се помаят един безкраен момент, преди да я целуне. Както и преди, кръвта й забушува. Сърцето й ускори пулса си. Обхвана я познатата омая, която предния ден накара коленете й да омекнат. Главата й се зашемети. И в най-съкровените си мечти не си бе представяла нещо толкова фантастично. Сега вече знаеше какво е любовта.

Той я целуна още по-страстно. Тялото му се скова. Пръстите му се впиха в ръката й. Дръпна я грубо към себе си. Миракъл усети как страстта му се усилва. Така се случи и предишната нощ. И чувството, че толкова лесно може да предизвика желанието му, я направи по-смела. Тя се притисна към него, целуна го не по-малко пламенно и тих стон на удоволствие се изтръгна от гърлото й. Клейтън я отблъсна и се загледа в очите й, бурни като тъмните облаци на хоризонта.

— Вие си играете с мене! — изръмжа той. — Не е много разумно, Мери Майн. Дразненето може да стане опасно, ако не съзнавате какво вършите.

— Научете ме! — предложи тя със сънни клепачи и отпуснато от странна слабост тяло. Слабост, която едва сега започваше да разбира.

— Бих желал. Господи, как бих желал — рече като на себе си той. — Но не съм дошъл тук да ви съблазнявам. Дойдох, за да ви отведа с мене, Миракъл. Да съм сигурен, че вие ще станете бъдещата херцогиня на Солтърдън. Когато се оженим, ще има достатъчно време за всичко това. Послушайте ме! — Той я разтърси. — Съгласете се да се омъжите за мене и аз ще прекарам останалата част от живота си, любейки ви.

Малко смутена от думите му, Миракъл се усмихна несигурно пред непроницаемите му очи и положи ръка върху бузата му.

— Вие май сте твърде почтен, сър. Пък аз си мислех, че мъжете с благородно потекло и пет пари не дават за добродетелността на жената.

Тя отново непринудено затанцува. Страните й пламтяха от желание. Сърцето й туптеше от новите неочаквани емоции, които той породи у нея. След миг пое дъх.

— Непрекъснато ме изненадвате, Ваша Светлост. Вие, който преди се перчехте с безбройните си завоевания сред жените…

— Оставете на мира предишното ми гостуване! Аз не съм същият човек! — за момент той се обърна, за да се успокои. — Ще се омъжите ли за херцога, или не — запита я накрая той, с тон тъй яростен и разстроен, че Миракъл изтрезня.

— Може и да приема. Ако се убедя, че херцогът наистина ме обича — отвърна също тъй разгорещено тя. — Може би, ако успея да разбера защо измежду всички жени, които го желаят и обичат — безспорно сред тях са и някои от най-красивите жени в Англия, чието богатство положително превъзхожда моето, — той избра мене. Защо точно мен, Солтърдън? Отговорете ми, по дяволите! И може би аз ще размисля за женитбата… Сега, когато вече започнах да ви харесвам.

Известно време той остана с гръб към нея. Вятърът, който ту се извиваше, ту стихваше, рошеше тъмната му коса. Стройният му силует се очертаваше на фона на морето и небето. Най-сетне, уморена от мълчанието му, разстроена от странното му поведение, Миракъл се завъртя на пети и хукна.

Отдавна Миракъл не беше посещавала Алъм Бей. Язденето по неравния бряг беше дълго, но спокойният и уверен ход на Напитов правеше пътуването приятно.

Стигна до залива по една дълбока и неравна клисура. Пред нея морето яростно се блъскаше в скалите. Водните капчици пръскаха чак до варовиковата скала, ослепително чиста и бяла под лъчите на следобедното слънце.

Известно време Миракъл остана върху Напитов. Наблюдаваше как селяните с кошчета на кръста се спускат по въжета към гнездата на морските птици и събират яйца и пера. Много птици гнездяха по тия места, буквално във всяка издатина и вдлъбнатина. После девойката и търпеливият й и послушен жребец продължиха по една тясна скалиста пътека, почти скрита от гъстата папрат и морски копър, които преливаха като зелен водопад.