Кэтрин Сатклифф - Чародей

С вирната глава и вестник между пръстите, Миракъл излезе иззад стелажа, при което трите млади жени погледнаха изненадани. Тя забави крачката си и пресрещна широко отворените им очи. Те непохватно се надигаха от столовете си и се опитваха да се усмихнат.

— Лейди Кавендиш — възкликнаха в един глас, — каква приятна изненада! Да ви срещнем тук. Току-що разговаряхме каква чудесна двойка сте вие с Негова Светлост.

Фиксирайки ги студено, Миракъл отмести погледа си и без да покаже, че ги забелязва, ги подмина, отправяйки се към изхода. Ели бързо я последва.

Клейтън купи цветя от една гърбава жена, която буташе количка. Избра нарциси и маргаритки. После влезе в пекарната на Джак Телуол за „Изискани сладкиши и кулинарни вкуснотии за най-изтънчения вкус“ и взе една дузина пасти.

И, разбира се, канарче — пухкав дързък малък певец, кацнал на пръчка в позлатената клетка, с която се снабди, разтягайки докрай кредита на Трей.

Макар да валеше, следобедът беше непоносимо горещ. Въглищен дим покриваше града с плътна мъгла, която смъдеше в очите и затрудняваше дишането. По улиците дамите триеха сълзите си и кашляха в кърпичките си. Конете стояха с наведени глави. Бездомни кучета се изтягаха по тротоарите и дишаха тежко с изплезен език.

Тази сутрин Клейтън си бе избрал една от ризите, ушити от Миракъл. От влагата и потта тя прилепваше неприятно към тялото му. О, къде си, прекрасен Бейсингстоук! Небесата там са кристално чисти и сини. Лекият постоянен бриз охлажда челото. Ухае на окосена трева. Цяла нощ бе сънувал как Миракъл броди из обширните земи на имението му, танцува сред цветята, лудува с конете и се люби страстно с него сред разлюляната пшеница и шумолящата царевица.

Най-сетне каретата пристигна пред Парк Хаус. Той слезе точно когато Ели отвори енергично външната врата и изтича надолу по стъпалата. С бързи крачки тя се озова до обсипаната с рози порта. В ръката си държеше вестник. Лицето й бе набраздено от тревога.

— Слава Богу, че сте тук! Миракъл е изчезнала!

— Изчезнала! — Сърцето му прескочи. — Къде?

— Естествено не мога да съм сигурна, защото нищо не каза на тръгване. Но не беше на себе си. Изпратих ви съобщение…

— Не бях вкъщи — уведоми я той и забеляза раздразнение по лицето й. — Ходих си у дома, в Бейсингстоук. Трябваше да уредя някои неща…

— Всичко започна с един разговор, който тя неволно чу в „Какаовото дърво“. Група глупави момичета коментираха, че не е възможно Негова Светлост да я обича, че никога няма да се ожени за нея, че херцогинята никога няма да благослови подобен съюз и че Миракъл ще свърши като още една от безбройните му любовници.

Клейтън хвърли цветята и кутията с пастите обратно в каретата, хвана Ели за раменете и я поразтърси.

— Успокойте се!

Тя поклати глава и бутна вестника под носа му.

— Намерих това в стаята й.

Той надникна любопитно. Намръщено затърси по смачканите страници.

— Кажете ми, по дяволите, какво трябва да търся?

С трепереща ръка тя посочи долния ляв ъгъл на Морнинг Поуст, където бяха клюките за по-маловажните благородници.

„Баронът, лорд Д. Кавендиш, съпругата му, баронеса Моли, и синовете им, почитаемите Феликс и Найджъл, наскоро пристигнаха в дома си в Излингтън за сезона.“

Колата подскачаше по стария път от Падингтън към Излингтън. От двете страни на шосето ландшафтът придобиваше все по-провинциален вид. Редяха се градини и извънградски къщи с дървени беседки и черници. Миракъл вече познаваше достатъчно околностите на Лондон е знаеше, че този район е курортен за семействата на градските занаятчии. Те го посещаваха в неделните дни. Полетата бяха осеяни с мандри и вили. Зад поляните на Излингтън имаше огромен площад с големи представителни къщи на аристократи, групирани около райски горички и морави.

Кочияшът спря за малко в местната кръчма, за да разбере коя точно е резиденцията на лорд Кавендиш.