Кэтрин Сатклифф - Чародей

Изведнъж ледената вода заля глезените му и той се върна в действителността. Наведе глава, за да не го брули вятърът в лицето, и се запъти към издатината, на плажа, откъдето се заизкачва към обвитите в мъгла облаци. След като стигне до върха, щеше да види как да продължи по-нататък — дали да се приближи отново до фара или да потърси замъка Кависбрук и да се моли момичето на издатината да е само плод на неговото въображение.

Върхът Света Катерина се издигаше на повече от двеста метра над морето. С болка в гърдите, премръзнали пръсти и изтръпнали крака, натъртени от опасното изкачване по грубо издяланите стъпала, Клейтън, който бе взел торбите от слугата си, ги хвърли на земята и се излегна под някакъв заслон в скалата, докато Бенджамин все още с мъка се тътреше нагоре. Когато и той се изкачи, останали без дъх се завзираха в спускащия се около фара мрак. По-голямата част от параклиса бе вече залята от прилива. Единственото нещо, което бе останало над водата, бе старото каменно разпятие на покрива. Вълните галеха нозете на умиращия спасител.

Замаян и отпаднал, Клейтън отново се облегна на скалата.

— Не гледай — задъхано каза прислужникът. После си закопча наметката на врата и ужасено впи поглед надолу. — Богохулство! Има ли нормален човек, който да повери душата си на такова призрачно място?

— Точно това си помислих и аз — процеди през зъби Клейтън. После се отдалечи от пропастта и се приближи до пътеката, избърса потта от лицето си с ръкава на палтото и тихо изруга брат си.

Цели часове им бяха нужни, за да убедят един фермер да ги откара с каруца до замъка Кависбрук. Когато най-после стигнаха малко след полунощ, Бенджамин хвърли един поглед на замъка, кацнал на около сто и петдесет метра над бушуващия океан, завъртя се на място и провъзгласи обгърнатата с мъгла крепост за пълна с душите на древни воини, които несъмнено бродят из коридорите нощем и размахват кървави мечове.

Фактът, че на фермера му беше доставило такова голямо удоволствие да ги просветли и двамата по въпроса за „откачените“, които живееха в „призрачната съборетина“, не се бе оказал от полза.

— Няма по-ненормални от ония в Кависбрук! — бе заявил фермерът толкова искрено, че Бенджамин простена. — Още в деня, в който оня откачен лорд Кавендиш се появи и затвори странната си жена и нейния прислужник в гъмжащата от плъхове съборетина, плъзнаха слухове. Да, сър, лейди Лорейна Кавендиш си живееше там сама с години, като се изключи не по-малко шантавия прислужник, а съпругът й я посещаваше само от време на време. Мисля си, че такава самота би побъркала всеки. Тя имаше навика да се качва на фара. Гледаше морето и го чакаше. Една нощ просто изчезна. Изгасна като пламък на вятъра. Някои казват, че е мъртва, броди из проклетия фар и все още го чака да дойде и да я отведе. Не може да се отрече, че в цялата работа има нещо странно. Всички ги видяхме — еднорога и ангела, летящи в утринната мъгла. Вече никой от нас не се осмелява да отиде там. Скалата е свърталище на мъртви.

Клейтън и Бенджамин стояха един до друг на разнебитения стар въжен мост и трепереха от студената мъгла. Абсурдната тирада на фермера за духове и еднорози завладяваше съзнанието им, докато се взираха нагоре в извисилите се бойници и стени, които заедно с последните звезди изчезваха зад непрогледното було на мъглата.

— Е — най-после Клейтън заговори на прислужника си, — мисля си, че вече е време да повикаме домакина. Не можем да останем тук цяла нощ, нали?

— Говори за себе си — отвърна Бенджамин, който с ужас се взираше нагоре.

Клейтън се прокашля и отново си спомни дивото червенокосо девойче, което му бе изкрещяло от фара. Очевидно беше много хубаво, че Бенджамин не я бе видял, защото иначе никога нямаше да стигнат чак дотук.

— Бенджамин… — подхвана той.

— Няма да го направя, сър… Не можете да ме принудите. Вероятно вътре има демони. От ония със зурлите и дългите зъби и…

— Бенджамин…

— С рога, които се показват иззад щръкналите им уши и…

— Не ме принуждавай да си упражня правата на господар над тебе. Знаеш, че ще го направя.

— Не бихте го направили, сър.

— Напротив. Ще те уволня, ако не действаш бързо. Замръзвам… а освен това, бог знае какъв звяр живее в мръсната вода зад този мост…

— Разбрах намека — озъби се прислужникът. Изпъчи се и колебливо приближи до вратата. Дълго търси преградата, после грабна някакво въже и силно го дръпна.

Някъде в далечината се чу камбана.