Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Забравено е — отвръща Катрин.

— Сестра ви е в личните покои. Извинете ме, трябва да се заема с… — Тя не довършва изречението, потъва обратно в спалнята и тихо затваря вратата.

Влизат в залата, където няколко придворни дами се занимават с ръкоделията си. Катрин им кима за поздрав и едва тогава забелязва сестра си Ан в една от прозоречните ниши.

— Кит — казва Ан. — Така се радвам да те видя най-после. — Тя се изправя и прегръща сестра си. — И Мег. — Целува Мег по двете бузи. В женските покои момичето изглежда много по-спокойно. — Мег, защо не отидеш да разгледаш гоблените? Струва ми се, че на един от тях е изобразен баща ти. Виж дали ще успееш да го откриеш.

Мег тръгва към другия край на залата, а двете сестри се настаняват на пейка до прозореца.

— Е, каква е причината, сестро? Как смяташ, защо съм поканена?

Катрин не може да откъсне поглед от сестра си и попива с очи непринудената й усмивка, блестящата свежа кожа, светлите кичури коса, изплъзнали се изпод шапчицата й, съвършения овал на лицето й.

— На лейди Мери й предстои да стане кръстница. Мнозина са поканени.

— Значи не съм само аз… Това ме радва. Кого ще кръщава?

— Бебе от семейство Ризли. Дъщеря, която се казва… Мери — изричат двете едновременно и се заливат от смях.

— О, Ан, така се радвам да те видя. Домът ми е толкова мрачен.

— Ще ти дойда на гости в Чартърхаус, когато прин… — Тя притиска уста с две ръце и ахва. — Когато лейди Мери ми позволи. — Навежда се до ухото на Катрин и шепне: — Лейди Хъси я отведоха в Тауър заради обръщението „принцеса“.

— Спомням си — казва Катрин. — Но това се случи преди години, а и тя го направи в знак на неподчинение. Беше различно. Никой не би те наказал заради грешка на езика.

— О, Кит, отдавна си се откъснала от това място. Нима си забравила какво е?

— Гнездо на змии — шепне тя.

— Чух, че кралят е изпратил Хайк да се погрижи за съпруга ти — казва Ан.

— Да. Не знам защо.

— Значи Латимър наистина е получил прошка.

— Предполагам. — Катрин така и не успя да разбере какво точно бе участието на Латимър в бунта. Наричаха го Благодатното поклонничество, когато целият Север, четиридесет хиляди католици, според сведенията, се вдигнаха срещу Реформацията на Кромуел. Някои от водачите бяха дошли в Снейп въоръжени до зъби. Последваха разгорещени дискусии в салона. Чуваха се викове и разправии, ала тя не схвана и думичка от казаното. А после Латимър се приготви да излиза — неохотно, както й каза. Имали нужда от водачи като него. Катрин се чудеше с какво ли са го заплашили, защото Латимър не се поддаваше лесно на увещания. Тя знаеше, че той бе убеден в правотата на каузата им след всичките сринати до основи манастири, обесените по дърветата монаси и разрушения установен ред, и заради изхвърлянето на кралицата от двореца и онова момиче Болейн, което въртяло великия им крал на малкия си пръст. Така го описа той. Но да вдигне оръжие срещу краля си, не беше присъщо за онзи Латимър, когото тя познаваше.

— Ти никога не си говорила за това — казва Ан. — За въстанието. За случилото се в Снейп.

— Това е нещо, което предпочитам да забравя — казва Катрин и приключва темата. По онова време в двореца вече се разпространяваше версия на събитията. Всички знаеха, че когато кралската армия постави бунтовниците в отбранителна позиция, Латимър тръгна към Уестминстър да търси прошка от краля, а бунтовниците решиха, че е минал на страната на противника, и изпратиха Мъргатройд и хората му да вземат в плен Катрин и Мег и да плячкосат Снейп — чудесна тема за клюки. Ала дори сестра й не знаеше нищо за мъртвото бебе — копелето на Мъргатройд. Нито пък че тя се бе отдала на онзи звяр от отчаяние, за да спаси Мег и Дот от лапите му. Най-мрачната им тайна. Тя наистина спаси момичетата, но се чуди как Бог гледа на това — според църквата прелюбодеянието си е прелюбодеяние. Катрин често се пита как така всички останали водачи увиснаха на въжето, в това число и Мъргатройд, двеста и петдесет убити в името на краля след краха на бунта, но не и Латимър. Може би той наистина ги бе предал. Мъргатройд със сигурност бе смятал така. Тя предпочита да вярва, че Латимър е останал верен на принципите си, както самият той твърдеше, иначе за какво е било всичко. Но тя никога няма да узнае истината.

— Ти чувала ли си нещо, Ан, за Латимър, защо е получил опрощение? Имаше ли някакви слухове в двореца?

— Нищо не е стигало до ушите ми, сестро — казва Ан, докосва ръкава на Катрин и задържа ръката си там за миг. — Недей да мислиш за това. Да не ровим в миналото.