Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Маргарет — казва Съри и поема ръката на Мег. — Познавах баща ти. Беше забележителен човек.

— Така е — прошепва тя и плахо се усмихва.

— Няма ли да представиш мен на сестра си? — Към тях се присъединява мъж, висок почти колкото Съри. Размахва кадифена шапка, украсена с щраусово перо, голямо колкото метличка за камина, което се поклаща и подскача с излишна драматичност.

Катрин едва потиска внезапния порив да се засмее. Мъжът е накипрен впечатляващо — жакет от черно кадифе с тъмночервен сатен и яка от самур. Забелязал е, изглежда, че тя се е загледала в самурената яка, и я поглажда с ръка, сякаш за да подчертае ранга си. Катрин ровичка из паметта си в опит да си припомни кой има право да носи самур според закона за социалните съсловия. Ръцете му тежат от пръстени, твърде много за рамките на добрия вкус, но пръстите му са изящни и тънки. Той вдига ръка от яката си и преднамерено бавно поставя среден пръст върху долната си устна, без да се усмихва. Ала не друго, а очите му — лилавосини на цвят, неприлично сини, и обезоръжаващо премият му взор я карат да се изчервява. Среща погледа му само за миг, но зърва в едното искрица и веднага навежда глава. Нима й намигна? Каква дързост. Той й намигна. Не, трябва да е било плод на въображението й. От друга страна, защо пък да си въобразява, че този натруфен глупак й намига?

— Томас Сиймор, това е сестра ми, лейди Латимър — обявява Уил, видимо развеселен от случващото се, каквото и да е то. Катрин трябваше да се сети, разбира се, че това е Томас Сиймор, носител на съмнителната титла „най-привлекателен мъж в двора“, обект на неспирни клюки, девически въздишки, разбити сърца, брачни раздори. Тя вътрешно капитулира пред външния му вид, красавец е, безспорно, но няма да се поддаде на обаянието му, твърде много е преживяла, за да й се случи нещо такова.

— За мен е чест, милейди — казва той с обигран глас, — че най-после ми се удава случай да се запознаем.

Съри върти очи. Явно не се харесват особено, мисли си Катрин.

— Крайно време беше! — изплъзва й се от езика, преди да премисли; не може да устои на изкушението да сложи този мъж на мястото му. — Божичко! — възкликва тя с престорена изненада и притиска длан към гърдите си.

— Така е, милейди, чувал съм за чара ви — невъзмутимо продължава той — и сега, когато се сблъсквам с него на живо, оставам с вързан език.

Катрин се чуди дали под „чар“ той има предвид наскоро придобитото й богатство. Явно новината за наследството й е плъзнала наоколо. Уил например изобщо не може да си държи езика зад зъбите. Обзема я гняв към брат й и неговото бърборене.

— С вързан език? — Това беше слабичко, мисли си тя, търсейки по-дързък отговор. Държи погледа си твърдо на нивото на устата му, не смее да го погледне отново в очите. — Съри, как смяташ, езикът на Сиймор на възел ли е вързан? — Съри и Уил започват да се смеят, а тя се мъчи да измисли още нещо и накрая възкликва: — Та това може да го погуби. — Тримата мъже избухват в смях едновременно. Катрин е във възторг; духовитостта не я е напуснала, макар и в присъствието на този обаятелен мъж.

Мег я гледа стъписана. Досега не е имала възможност да види тази Катрин — остроумната дворцова дама. Катрин й хвърля окуражителна усмивка, докато Уил я представя на Сиймор, който я гледа странно. Катрин я хваща за ръката и казва:

— Хайде Мег, ще закъснеем за срещата с лейди Мери.

— Толкова за кратко, а толкова приятно — глуповато се усмихва Сиймор.

Катрин не му обръща внимание, целува Съри по бузата и понечва да тръгне, но спира и кимва с глава към Сиймор в знак на любезност.

— Ще повървя с вас — казва Уил, шмугва се помежду им и ги хваща под ръка.

— Бих предпочела, Уил — просъсква тя, когато тръгват нагоре по стълбите, далеч от ушите на останалите, — да не обсъждаш наследството ми с приятелите си.

— Твърде прибързано хвърляш обвинения, сестро; нищо не съм казал. Слухът е плъзнал, неизбежно е, но…

Тя го прекъсва:

— А какви са тези приказки за чара ми тогава?

— Кит — смее се той, — аз вярвам, че той наистина имаше предвид чара ти.

Тя се намусва.

— Винаги ли трябва да си киселата по-голяма сестра?

— Съжалявам, Уил, прав си, не си виновен ти, че хората говорят.

— Не, аз съм този, който трябва да се извини. Напоследък не ти е лесно. — Той хваща с два пръста черните й копринени поли. — В траур си. Трябва да съм малко по-съобразителен.

Вървят мълчаливо по дългия коридор към покоите на лейди Мери. Уил се е умислил и Катрин подозира, че може би му се иска той да е в траур за съпругата си. Двамата се ненавиждат от мига на първата им среща. Ан Баучър, единствената наследница на стария граф на Есекс, бе наградата, заради която майка им се докара почти до просешка тояга, за да подсигури за едничкия си син. На Ан Баучър се залагаха големи надежди, най-вече титлата Есекс да върне семейство Пар едно-две стъпала нагоре по социалната стълба. Ала бракът не донесе нищо на горкия Уил, нито деца, нито титла, нито щастие, нищичко освен позор, тъй като кралят бе дал графската титла на Кромуел, а Ан пристана на някакъв селски духовник. Уил така и не успя да се отърси от скандала, непрекъснато го засипваха със закачки за „духовни грешки“, „свещенически дупки“ и „енорийски носове“. Той не намираше нищо смешно в това и колкото и да се мъчеше, така и не успя да склони краля да разреши развод.