Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Разбира се, Ан. Накрая всичко излезе същото.

— Абсолютно същото. Кралят се отдръпна, отказа да я вижда, както направи с Ан. Горкото момиче полудя от ужас. Тичаше из галерията само по фуста и виеше. Още чувам писъците й. Залата гъмжеше от хора, но почти никой не я поглеждаше, дори чичо й Норфолк. Представяш ли си? — Тя нервно приглажда дрехата си и маха някакъв конец. — Слава богу, че не бях избрана да й прислужвам в Тауър. Нямаше да го понеса, Кит. Да стоя и да гледам как пристъпва към ешафода. Да развържа качулката й. Да оголя шията й. — Тя потръпва.

— Горкото дете — шепне Катрин.

— Плъзнал е слух, че кралят си търси шеста съпруга.

— Кого имат предвид?

— Просто слухове, както обикновено. Спрягат името на всяка неомъжена жена, дори твоето, Кит.

— Това е абсурдно — роптае Катрин.

— Повечето залагат на Ан Басет — продължава Ан. — Но тя е просто едно момиче, по-млада дори от последната. Не мога да си представя, че той ще си вземе друга млада девица. Катрин Хауърд го разтърси до основи. Но въпреки това семейството на малката Ан я тика напред. Има цял нов гардероб, с който да се перчи.

— Това място… — въздъхва Катрин. — Знаеш ли, че Уил предложи да сватоса Мег с онзи Сиймор?

— Изобщо не съм изненадана. — Ан върти очи. — Двамата са първи приятели.

— Това няма да го бъде — отсича Катрин.

— Значи не омекна пред дворцовия чаровник?

— Ни най-малко. Намирам го за… — Тя не успява да открие точните думи, твърде объркана е от факта, че от един час Сиймор не спира да чопли съзнанието й. — … е, знаеш какво имам предвид.

— Тези тук няма да се съгласят с теб — казва Ан и кима към групата млади придворни дами, които седят около камината и се преструват, че шият. — Трябва да ги видиш как пърхат, когато той минава покрай тях. Като рояк пеперуди.

Катрин свива рамене и си казва наум, че тя не е от тези пеперуди.

Мег изоставя бродериите и сяда до тях. Придворните дами я оглеждат от глава до пети, докато ги подминава, и шушнат помежду си.

— Откри ли баща си, Мег? — пита сестра Ан.

— Да. Сигурна съм, че беше той, на бойното поле до краля.

Настъпва суматоха, когато Сюзан Кларенсьо се измъква от спалнята на Мери и съобщава с онзи неин тих, но заповеднически тон:

— Сега ще се облича. — После се обръща към Катрин и добавя: — Помоли ти да избереш тоалета й.

Катрин забелязва, че е смутена, и отвръща:

— Какво би предложила ти, Сюзан? Нещо по-скромно?

Изражението на Сюзан омеква.

— О, не, по-скоро нещо, което да я ободри.

— Напълно права си, разбира се. Нека бъде нещо по-ярко.

Лицето на Сюзан се разтяга във фалшива усмивка. Катрин знае как да се оправя с тези коварни придворни и тяхната неувереност. Научила го е от майка си.

— Освен това — добавя Сюзан, докато Катрин приглажда роклята и оправя качулката си — иска момичето да й бъде представено.

Катрин кима.

— Хайде, Мег. Не можем да я караме да чака.

— Нужно ли е да идвам? — шепне Мег.

— Да, трябва. — Тя хваща ръката на Мег малко по-рязко, отколкото е възнамерявала, иска й се момичето да не е толкова стеснително, после мислено се нахоква за грубостта си и добавя: — Тя може да е дъщеря на краля, но няма причина да се страхуваш от нея. Ще видиш. — Катрин потупва Мег по гърба и забелязва колко е отслабнала, кокалите на плешките й стърчат като наченки на криле.

Лейди Мери седи в спалнята си, загърната в копринена роба. Изглежда крехка и подпухнала в лицето; младостта й сякаш я е напуснала безвъзвратно. Катрин пресмята наум и се мъчи да се сети колко по-млада е Мери от нея. Едва четири години, ако не греши, но изглежда съсухрена и с трескав поглед — последица от отношението на баща й, несъмнено. Сега поне живее в двореца, където й е мястото, а не натикана в онази далечна усойна дупка. Положението й обаче си остава незначително, а откак баща й разцепи страната на две, за да докаже, че никога не е бил истински женен за майка й, дамгата на незаконността все още виси над горката Мери. Нищо чудно, че упорито поддържа старата вяра; това е единствената й надежда за законороденост и добър брак. Тънките й устни се извиват в усмивка за поздрав.

— Катрин Пар — казва. — О, колко се радвам, че се върна.

— За мен е привилегия да съм тук, наистина, милейди — отвръща Катрин. — Но съм дошла само за днешната кръщавка. Съобщиха ми, че ще кръщавате бебето на семейство Ризли.

— Само за днес? Какво разочарование.

— Все още съм в траур за покойния ми съпруг.

— Да — тихо казва тя, после затваря очи и притиска с ръка челото си, точно между веждите.