Елизабет Фриментъл - Последната кралица

Мег стои със зяпнала уста.

— Това е кралят — прошепва Катрин. — Като свали маската си, трябва да се престориш на изненадана.

— Но защо? — На лицето й се изписва искрено недоумение.

Катрин свива рамене. Какво да каже: че всички трябва да се съюзят в името на илюзия, която кара краля да се чувства млад и обичан, когато единственото, което вдъхва напоследък, е страх.

— Това е кралският двор, Мег — казва тя. — Тук нещата рядко намират обяснение.

Мъжете подскачат в кръг, а в центъра му е малката Ан Басет, която свенливо взема участие. Майка й, лейди Лайл, стои отстрани и наблюдава, буквално й текат лигите, докато шестнайсетгодишната й дъщеря, зряла като плод, се върти от ръка на ръка между мъжете под жадния поглед на краля.

— Опасявам се, че историята отново се повтаря — шепне Сестра Ан. Няма нужда да пояснява, цялата зала си мисли за Катрин Хауърд, с изключение на лейди Лайл, вероятно, чиято амбиция несъмнено притъпява разума й. Но кръгът се разкъсва и Ан Басет е изхвърлена навън към тълпата; музиката утихва и кралят рязко сваля маската под всеобщо ахване от престорена изненада.

Тълпата пада на колене, одеждите на дамите се сгърчват на земята в море от коприна.

— Кой би повярвал — кралят! — изписква някой.

Катрин държи погледа си сведен надолу към пода, с интерес оглежда шарките на дъбовите дъски и се бори с изкушението да сръчка сестра си, от страх да не се разкискат. Цялата работа е по-смешна и от италианска комедия.

— Хайде — виква кралят. — Това е приятелска визита. Станете, станете. Я да видим кой е тук. Къде е дъщеря ни?

Тълпата се разделя на две и прави път на лейди Мери. На лицето й грейва една от редките й усмивки и тя мигом се подмладява, сякаш трохичка от вниманието на баща й е в състояние да изтрие години от възрастта й. Дошли са още неколцина мъже и се мотаят наоколо.

— Уил е тук — казва Ан. — С обичайната си компания.

Катрин забелязва познатото перо в тълпата. Стомахът й се преобръща и тя повлича Мег в друга посока, ала се озовава лице в лице с краля.

— Ах, кого виждат очите ми, лейди Латимър се опитва да се скрие от някого. От кого се криете, милейди?

Зловонният му дъх я обгръща и тя едва се сдържа да не посегне към топчицата ароматно вещество, която виси на кръста й.

— Не се крия, Ваше Величество, просто съм малко замаяна. — Държи погледа си на нивото на гърдите му. Тесният му жакет, обшит с дантела в черно и бяло — а отблизо се виждат и перли, сякаш крепи целостта му, от ръбовете прелива плът и човек остава с впечатлението, че ако го съблече, кралят ще изгуби формата си.

— Приемете нашите съболезнования за смъртта на съпруга ви — казва той и протяга ръка към нея, за да целуне пръстена, потънал в гънките на средния му пръст.

— Много мило, Ваше Величество. — Тя дръзва да погледне за миг лицето му, обло и пухкаво като тесто, с очи като стафиди, хлътнали навътре, и се чуди къде се е дянал някогашният великолепен мъж, когото си спомня.

— Казват, че сте полагали добри грижи за него. Уменията ви на болногледачка са всеизвестни. Един възрастен мъж има нужда от грижи. — Тогава, преди тя да успее да отвърне, той се навежда към ухото й, достатъчно близо да чуе свистенето на дъха му и да усети помадата с аромат на сива амбра. — Радвам се да ви видя отново в двореца. Изглеждате апетитно дори в траурни одежди.

Катрин усеща гореща вълна, която облива тялото й, и се мъчи да отговори подобаващо, ала успява да смотолеви само няколко благодарствени думи.

— А това кой е? — извисява глас той и слага край, за нейно облекчение, на интимния момент помежду им. Махва с ръка в посока към Мег, а тя прикляка в дълбок реверанс.

— Това е доведената ми дъщеря, Маргарет Невил — съобщава Катрин.

— Стани, момиче — казва кралят. — Искаме да те огледаме добре. — Мег послушно се изправя. Катрин забелязва, че ръцете й треперят. — А сега се завърти — заповядва той. После, когато тя се завърта пред него като кобила за продан, той изписква насреща й: „Бууу“, а тя отскача стъписана назад.

— Плашливо девойче, а? — смее се той.

— Живяла е уединено, Ваше Величество — отвръща Катрин.

— Трябва й мъж, да я обязди — заявява той и се обръща към Мег: — Някой тук хваща ли ти окото?

Сиймор минава бавно край тях и Мег стрелва поглед към него.

— Ах! Забелязваме интерес към Сиймор — възкликва кралят. — Хубавец е, не мислиш ли?

— Н-н-не — заеква Мег.

Катрин я ритва по кокалчето.

— Според мен тя се опитва да каже, че Сиймор е кръгла нула в сравнение с Ваше Величество — намесва се тя с мазен глас, изумена, че е способна да изрече нещо такова.