Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Но той е смятан за най-красивия мъж в двора — отвръща кралят.

— Хммм — казва Катрин и накланя глава, опитвайки се да измисли най-подходящия отговор. — Въпрос на лично мнение. Някои предпочитат зрелостта.

Кралят избухва в мощен кикот и казва:

— Мисля, че можем да уредим брак между вашата Маргарет Невил и Томас Сиймор. Моят шурей и вашата доведена дъщеря… Звучи добре.

Той хваща двете жени под ръка и ги повежда към една от игралните маси. Тежестта му е непосилна, но Катрин не се сеща за любезен начин да отхвърли предложението му, така че запазва мълчание. Прислугата светкавично донася два стола, кралят се намества на единия и кимва на Катрин да седне на другия. Сякаш от нищото пред тях се появява шахматна дъска и кралят привиква Сиймор да подреди фигурите. Катрин не дръзва дори да погледне към него, от страх да покаже чувствата, които я мъчат отвътре и напират да кипнат.

Наясно е, че лейди Лайл хвърля погледи от мястото, на което стои с дъщеря си; почти я чува как заговорничи наум и се чуди как по-добре да пробута момичето си, да я образова, да я подготви, за да хване най-голямата риба в морето. Сигурно е доволна от факта, че Катрин не е конкуренция, вече е над трийсет, два пъти вдовица, за разлика от Ан, която е в апогея на младостта си. Ако той иска синове, ще избере Ан Басет или някоя като нея. А той иска синове, всички знаят това.

Катрин посяга към шахматната дъска и прави своя ход.

— Гамбит на кралицата, приема се — казва кралят, взема бялата й фигура и започва да я върти между пръстите си. — Искате да ме разгромите в центъра на дъската. — Той я поглежда със стафидите, хлътнали в тестото на лицето му, а дъхът му свисти, сякаш в тялото му няма място за въздух.

Местят последователно фигурите си напред-назад, бързо и в пълно мълчание. Той си взема захаросан плод от един поднос, хвърля го в устата си, премлясква с устни, после взема топа с месестите си пръсти, премества го, блокира нейния ход с едно „аха!“, сетне се навежда към нея и казва:

— Не само заварената ви дъщеря, но и вие имате нужда от съпруг.

Тя разсеяно прокарва малкия бял кон по долната си устна. Гладък е като масло.

— Може би някой ден ще се омъжа отново.

— Аз бих могъл да ви направя кралица — заявява той и капчици от слюнката му преминават край ухото й.

— Шегувате се, Ваше Величество — казва тя и се насилва да се засмее.

— Може и да се шегувам — изръмжава той. — Но може и да не се шегувам.

Той иска синове. Целият свят знае, че той иска синове. Ан Басет ще го дари с рояк дечица. Или някое момиче от семейство Талбот, или Пърси, или Хауърд — не, не Хауърд, той е имал две кралици Хауърд, и е изпратил и двете на дръвника. Той иска синове, а Катрин за два брака не е имала нито едно, ако не броим мъртвото бебе. Мисълта я удря като топовен изстрел, мисълта да създаде дете със Сиймор; красивия Сиймор, мъж в разцвета на силите си.

Би било грях за мъж като него да не остави поколение. Катрин безмълвно се нахоква за тази абсурдна мисъл. Но мисълта отказва да изчезне и си стои там, и пуска корени дълбоко в нея. Налага се да впрегне цялата си воля, за да устои на желанието да го погледне, да фокусира вниманието си върху играта и да забавлява краля.

Катрин печели. Малката групичка зрители се отдръпва леко назад в очакване на гневен изблик, когато тя надава вик:

— Мат!

— Ето това харесваме у вас, Катрин Пар — казва кралят и се смее. Тълпата си отдъхва. — Не губите нарочно, за да ни угодите, като всички останали, които смятат, че ни харесва вечно да печелим. — Той хваща ръката й. — Вие сте искрена — добавя, придърпва я към себе си и погалва бузата й с восъчните си пръсти.

Цялата зала ги гледа и Катрин усеща дяволитата усмивка на брат си, когато кралят прикрива устата си с длан, допира влажните си устни до ухото й и прошепва:

— Посетете ни насаме по-късно.

Катрин се мъчи да намери отговор.

— Ваше Величество, за мен е чест — казва. — За мен е огромна чест, че избирате да прекарате време насаме точно с мен. Ала съпругът ми почина съвсем наскоро и…

Той полага пръст върху устните й, за да я прекъсне, и казва:

— Няма нужда да обяснявате. Вашата вярност грее от цялото ви същество. Достойно е за уважение. Имате нужда от време. Ще получите необходимото време да скърбите за съпруга си.

След тези думи той кимва на един слуга да го вдигне от стола, обляга се тежко на него и тръгва с накуцване към вратата, следван от свитата си.

Катрин вижда как слугата неволно настъпва крака на краля. Ръката на краля се вдига и удря рязка плесница на мъжа, тъй както жабешки език облизва муха. Всички разговори замират.