Елизабет Фриментъл - Последната кралица

На стълбите настъпва оживление, чува се глъчка и висок смях. Поглежда натам и вижда млад паж, проснат на земята, с обърнат поднос миниатюрни плодови пити, които се въргалят навсякъде. Хората го подминават, смеят се и подритват сладкишите, тъпчат ги с крака и се подиграват на момчето. Кръглите му бузи аленеят от унижение.

Катрин пристъпва напред да му помогне, ала точно тогава Сиймор коленичи на земята и започва да събира сладкишите. Шегобийците притихват и бързо се измъкват, тъй като знаят, че Сиймор е шурей на краля и всички те би трябвало да му се кланят. Израженията на лицата им оставят впечатлението, че е обърнал света с главата надолу, като е коленичил с белите си чорапи, за да помогне на слуга. Той потупва момчето по гърба и то се разсмива. Седят там известно време, бъбрят си свободно, после Сиймор помага на момчето да се изправи и Катрин го чува да казва:

— Не се тревожи. Ще говоря с готвача.

Щом тръгват, Катрин разсеяно посяга да докосне кръста на майка си, но се сеща за липсата му и се пита дали е трябвало да го дава на Сиймор така лекомислено, след като почти не го познава. Той е приятел на Уил, това със сигурност е достатъчно доказателство за честността му, а и колко мил беше с пажа на стълбите. Може би заради Мъргатройд изпитва недоверие към всички мъже.

— Майко — казва Мег. — Погледни какво ми даде чичо Уил. — Тя вади книга изпод наметалото си и я подава на Катрин.

За пореден път се ядосва на брат си, мисли си, че книгата е някоя от забранените, Лутър или — още по-зле — Калвин, и че той се опитва да въвлече Мег в нещо, което тя е твърде наивна да разбере; сплетните на религиозните фракции в двора са наистина опасни. Но после поглежда заглавието и с облекчение вижда, че книгата е Le Morte d’Arthur [2] „Смъртта на Артур“, автор и съставител: сър Томас Мапори. — Б. пр. .

— Много хубаво, Мег — казва Катрин, връща книгата и си отбелязва наум колко подозрителна е станала. Пришпорва Пютър в тръс и усеща под себе си силата му, която й вдъхва увереност и желание да се прибере в Чартърхаус час по-скоро. Там може и да е мрачно, но поне знае какво се случва между стените.

— Нямам търпение да я покажа на Дот — казва Мег. — Тя обича да й чета на глас.

— Е, разкажи ми — казва Дот, докато реше мократа коса на Мег до камината в спалнята й. — Как беше в двореца? Видя ли краля?

— Видях го — отвръща Мег. — Никога не съм била толкова уплашена през целия си живот.

— Той наистина ли е толкова грамаден, колкото разправят?

— Дори повече, Дот. — Тя разперва ръце, за да покаже размерите на корема му, и двете се заливат от смях. — Беше маскиран като менестрел и всички се преструваха, че не го разпознават.

— Странно — замислено казва Дот. — Не предполагах, че кралят харесва такива игри. Мислех го за по-… — Тя търси подходяща дума. Дот всъщност не се е замисляла, че кралят е истински човек от плът и кръв. За нея той по-скоро е изверг от някоя стара история, който сече главите на съпругите си.

— Смятах го за по-сериозен. — Гребенът се запъва във възел заплетена коса.

— Ау! — виква Мег.

— Стой мирно — казва Дот, — че става по-зле… ето. — Тя хвърля малкото снопче коса в огъня.

— Всичко в кралския двор е странно — продължава Мег.

— Никой не казва каквото си мисли, дори майка говори с недомлъвки. А мен всички ме питаха само едно: кога ще се омъжвам и за кого. — Тя бърчи чело. Дребният шпаньол Риг скача в скута й.

Тя го притиска нежно в прегръдката си и казва:

— Ако можех да избирам, никога нямаше да се омъжа.

— Ще се наложи, независимо дали го искаш, или не. И ти го знаеш много добре.

— Ще ми се да бях на твое място, Дот.

— Нямаше да издържиш и час на цялото слугуване, което все мен чака — закача я Дот. — Виж колко са бели и красиви ръцете ти. — Тя вдига мазолестата си длан до нейната. — Твоите ръце не са създадени да жулят подове — отсича тя и целува Мег по темето, после безмълвно продължава да сплита косата й на плитки, омотава ги около главата, пристяга ги с фуркети и нахлузва нощната шапчица отгоре им.

— Но ти можеш да се омъжиш за когото поискаш — казва Мег.

— Голям избор, няма що. Нали си виждала момчетата от кухнята…

— Ами новият мияч на чинии?

— Кой, Джетро? Само бели ще ми докара той. — Не казва, че с Джетро са се опипвали в конюшните. Тя никога не говори за тези неща с Мег.

— Чичо Уил иска да ме омъжи за приятеля си Томас Сиймор — казва Мег.