Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Но…

— За него няма „но“, Джейн. Готова съм да се обзаложа за всичкото злато в християнския свят, че ако утре кралицата умре, Сиймор веднага ще почука на моята врата.

Джейн ахна от изумление.

— А ако искаш съвет от мен — продължи Елизабет, — не се омъжвай за никого… — Думите й увиснаха във въздуха. Сигурно бе осъзнала колко безсмислен е съветът й, предположи Дот, защото тези момичета щяха да бъдат дадени на някого, независимо дали им харесваше или не. — И знаеш ли какво друго ми каза кралицата? Каза, че най-позорните неща могат да ни дадат най-добрите уроци. — Тя замълча, после добави: — Вярваш ли, че е възможно, Джейн?

— Ако вярваш на притчите, значи е възможно — отвърна Джейн и отклони поглед към една пчела, която жужеше от цвете на цвете.

— Добричката, богобоязлива Джейн.

Не пропусна да извади жилото си, но Елизабет си е такава, то е по-силно от нея. Дот си мисли, че никога няма да стигне до истинската й същност.

Катрин лежи в тиха, затъмнена стая и чака раждането на бебето си. Казват, че по време на раждане завесите трябва да са спуснати, а прозорците здраво затворени, ала всеки път, когато Катрин остава сама с Мери Одел, те дърпат обратно завесите и отварят широко прозорците, за да се наслаждават на лятното слънце и топлия ветрец. Под прозореца се е ширнала градината, пъстра и красива като ориенталски килим, с декоративно езерце в единия край, което напомня на Катрин за малкия й племенник Нед и страстта му да наблюдава шараните, а това от своя страна я кара да си спомня със сладък копнеж за Дот, която всеки ден го водеше там да му показва рибките. Мери Одел е усърдна и мила, макар и леко простовата, но не е Дот, която — колкото и да е щура и завеяна — винаги усеща желанията на Катрин дори преди самата нея.

Скъпата Дот, по-близка от родственица, такава ще я чувства винаги. Би се радвала и на компанията на сестра Ан, но съпругът й вече е член на Съвета и предпочита тя да е близо до него. Ще дойде, когато се роди бебето. В далечината се мержелеят жълтите каменни стени на параклиса „Сейнт Мери“, а отвъд него се е ширнал паркът, осеян с вековни дървета и стада елени.

От всички огромни дворци и замъци, в които Катрин е живяла през годините, в този най-сетне се чувства у дома си и няма търпение да излезе навън и да го опознае. Ала трябва да лежи затворена в мрачните си като гробница покои, докато се появи детето. Лизи Търуит се връща и с недоволно пухтене отново тръгва да затваря всички прозорци и завеси, настоявайки Мери да й помогне. Раменете на момичето се тресат от безмълвен смях, защото знае, че веднага щом Лизи си тръгне, Катрин отново ще пожелае да ги отвори. Катрин харесва Лизи, познават се от години, били са дори етърви по време на първия брак на Катрин с Едуард Боро и са живели за кратко заедно в Гейнсбъро Хол. Ала Лизи става непоносимо рязка и свирепа, когато нещата опрат до раждане.

Сега, когато Томас се е върнал от Лондон за предстоящата поява на сина му, в покоите й не могат да влизат мъже, с изключение на Хайк и свещеника Паркхърст. А тези двамата е допуснал само защото не може й откаже среща с личния й лекар или свещеника й, но винаги е наблизо и гледа сърдито, когато са наоколо. Ревността му е достигнала небивали висини. Затова градинарят вече не идва всеки ден да й носи свежи цветя от градината, нито пък икономът или писарят, защото Томас им е забранил. Катрин помни как преди време, при това немного отдавна, е смятала ревността му за доказателство, че я обича. Колко се е заблуждавала.

Сиймор е като момчето от гръцкия мит, обречено да гледа безспир собственото си отражение. Как му беше името? Напоследък нищо не може да си спомни. Лизи Търуит твърди, че това се дължи на бременността, и дано е така, защото рядко се случва да стигне до края на някое изречение, без да е забравила началото му. Томас е по-внимателен от всякога обаче, омайва прислужниците да хвърчат наоколо и да сервират пресни плодове от градината, тонизиращо вино от избата, сладкиши от кухнята, и лично й носи подаръци всеки ден — ветрило със скъпоценни камъни, книга с поезия, букет теменужки, седи до нея часове наред, чете й на глас, споделя клюки от Лондон, все още твърдо решен да омъжи Джейн за краля. Сега дори храни още по-големи надежди, тъй като малката шестгодишна кралица на Шотландия е вън от надпреварата. Сгодена е за дофина и ще отпътува за Франция, за да живее с френското кралско семейство. Един ден ще бъде кралица както на Шотландия, така и на Франция, горкото дете. Томас продължава да се гневи на брат си заради бижутата на Катрин. Ситуацията помежду им се влошава, докато той пише яростни писма, които биват отхвърляни.