Елизабет Фриментъл - Последната кралица

Дот стоеше до езерото с малкия Нед Хърбърт, брояха рибките. Елизабет ги подмина ръка за ръка с Джейн Грей, без дори да хвърли поглед към Дот, нищо ново. Ала Джейн й махна и извика нещо за поздрав с обичайната си лъчезарна усмивка. Дот е доволна, че Джейн Грейн ще замине за Съдли с Катрин. Тя е мило момиче, макар и твърде сериозна. Вечно забила нос в някоя книга, най-често Библията. В това отношение малко прилича на Мег, но е усмихната и много по-ведра, отколкото Мег някога е била.

Дот неволно дочу как Джейн пита Елизабет за нея, от какво семейство произхожда, и се скри зад едно дърво, за да чува по-добре; взе Нед със себе си и му каза, че ще играят на криеница.

— Тя е дъщеря на човек, който прави сламени покриви , можеш ли да повярваш? — каза Елизабет, отметна качулката си, развърза наметалото си и се просна през смях на тревата.

Джейн сви рамене.

— Аз я харесвам, а и съпругът й свири като ангел.

— О, така ли? — отвърна Елизабет.

Джейн не каза нищо. Понякога на Елизабет просто няма как да й отвърнеш. Елизабет откъсна стрък трева, притисна го между пръстите си и духна, за да произведе звук.

— Ако можеше да бъдеш мъж за един ден, какво би направила?

— Не мога да си го представя — отвърна Джейн.

— Помисли за властта. На мен би ми харесало това усещане, всички жени на света да ти се подчиняват. От мен би излязъл добър мъж, така мисля.

После мълчаха известно време. Дот си мислеше за това как всички и бездруго правеха каквото Елизабет им кажеше.

— Кралицата не желае да ме вижда… — внезапно изтърси Елизабет и замълча, а после добави: — Ти чу ли какво съм направила, Джейн?

Джейн мълчаливо поклати глава.

— Предадох я и сега тя не желае да ме види, преди да замина.

— Има ли нещо, което би искала да й предам? — попита Джейн.

— Има — отвърна Елизабет. — Предай й, че съм взела присърце всичко, което ми е казала, и се надявам, че един ден ще успее да ми прости.

— Сигурна съм, че ще го направи — отвърна Джейн. — Тя е един от най-великодушните хора, които някога съм срещала…

— Може би. Джейн, ти не знаеш колко голямо е предателството ми… — Тя си откъсна маргаритка и започна да я върти между пръстите си. — Каза ми, че съм момиче, което обича да държи юздите. И ти ли смяташ така, Джейн? Че съм човек, който обича да държи юздите.

Джейн откъсна друга маргаритка, подаде й я и каза:

— Предполагам, че да. Ти не обичаш да те командват.

— Това значи ли, че съм повече мъж, отколкото жена? — засмя се горчиво тя и без да чака отговор, изтърси: — Легнах си със съпруга й.

Джейн ахна и покри устата си с длан, а лицето й пламна от смущение.

— Не мога да обясня защо — продължи тя. — Опитвала съм се да го проумея, но не успявам. Понякога обаче има неща, на които просто не мога да устоя, макар да са ужасни. — Тя се претърколи по корем, подпря се на лакти и отпусна брадичка върху дланите си. Беше откъснала цветчето на маргаритката и го пусна на земята. — Правя разни неща, за да добия усещането, че съм жива, но после се чувствам още по-мъртва отпреди.

Тъмните очи на Елизабет плувнаха в сълзи — нещо, което Дот никога не бе смятала, че е възможно. Винаги си бе представяла, че Елизабет е направена от сух, твърд и много жилав материал, в който няма и капчица течност.

— Мразя този мъж повече, отколкото мразя дявола.

— Сиймор?

— Да, него. И толкова много се разкайвам, че не знам какво да правя със себе си. Тя е единствената майка, която съм познавала. Аз съм като онези момчета, които късат крилцата на мухите, за да ги гледат как страдат. — Тя примигна, за да възпре сълзите си, пое дълбоко въздух и продължи: — Първо ухажваше сестра ми Мери, но тя го отпъди и тогава той пробва с мен . Сигурно ме е мислил за глупава, ако си е представял, че ще се омъжа за него без разрешението на Съвета и ще рискувам да си изгубя главата заради това. — Гласът й хриптеше от гняв. — Накрая се ожени за кралицата.

— Сиймор е пробвал да се ожени за лейди Мери и за теб? Но аз си мислех, че се обичат, че бракът му с кралицата е по любов…

— Пфу! — прекъсна я Елизабет. — Любов. Кое е любов? По-скоро цел, амбиция. Този мъж не успя да се докопа до принцеса с кралска кръв, така че се прехвърли на следващата най-добра възможност. Какво мислиш за това, Джейн?

— Аз… аз не знам какво да мисля.

— Той би пробвал и с теб , Джейн Грей, ако можеше. Ти също имаш кралска кръв във вените си.

Джейн я погледна ужасена.

— Шегичка, Джейн, шегичка — засмя се горчиво Елизабет. — Мисля, че на девет години щеше да бъдеш твърде млада дори за Сиймор.