Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Ведута(veduta, мн. ч. vedute) — рисунка, представяща изглед от Венеция.

Верита(verita) — истина. Заглавието на операта на Вивалди „La Verita in Cimento“ е свободно преведено като „Истината на изпитание“.

Виледжиатура(villegiatura) — дълъг период през лятото, през който богатите венецианци отиват да живеят във вилите си в провинцията.

Джиубилата(giubilata, мн. ч. giubilate) — почетно име, под което била известна всяка пенсионирала се възпитаница на коро.

Дневна служба— предписаният ред от молитви в рамките на един ден. В текста са споменати като молитви в шест, девет, дванайсет часа на обяд, така и вечерна, нощна и молитва около изгрев слънце.

Дож(Doge) — титла, давана на главата на Венецианската република.

Жига— бърз бароков танц.

Зекини(zeccini) — малки златни монети, използвани във Венецианската република.

Импресарио(impresario) — мениджър и продуцент на опери.

Инициата(iniziata, мн. ч. iniziate) — момиче на първо ниво от музикалното си обучение, преди да бъде провъзгласено за атива.

Ка(са’, casa) — съкратено от каза, къща; дворец. Терминът обикновено се използва във Венеция вместо палацо.

Кавалиере сервенте(cavaliere servente, мн. ч. cavalieri serventi) — платоничен приятел и довереник, който придружава жена и изпълнява лични услуги.

Каденца(cadenza) — сложно и трудно соло, написано или импровизирано, обикновено вкарвано в края на музикално изпълнение, за да покаже способностите на музиканта.

Казоне(cassone) — сандък, използван за съхранение на дрехи и домакински принадлежности.

Кастрато(castrato, мн. ч. castrati) — кастрат. Мъж певец, кастриран преди пубертета с надеждата да се запази чистотата и високия регистър на момчешкия глас, като същевременно дробовете се развиват до капацитета на възрастен мъж (и съответно нараства силата на звука).

Комиссаре(commissare) — изпълнител на наследство.

Конгрегационе(Congregazione) — управителният съвет на „Пиета“.

Континуо(continuo) — прост ритмичен фон, изпълняван от чело, клавесин или друг инструмент (инструменти) за подпомагане на оркестъра да запази темпо без диригент.

Кончерто(concerto, мн. ч. concerti) — оркестрова композиция в три действия, представяща соло инструмент или малка група инструменти.

Коро(сого) — хор, но в „Пиета“ терминът се отнася както до певиците, така и до оркестъра.

Креденца— старинен шкаф с витрина.

Лоджия(loggia) — покрит балкон на открито.

Маестра(maestra, мн. ч. maestre) — музикална ръководителка, най-високото ниво на учителка и възпитателка на фили ди коро. Сото маестра е с една степен по-надолу.

Маестро(maestro) — музикален преподавател, в „Пиета“ терминът се е използвал по различни начини. Маестро ди коро е служел като изпълнителен директор на коро. Под него били останалите, назовани според ролята им (Вивалди например е първи маестро дал виолино, а по-късно — маестро деи кончерти).

Маниера(maniera) — буквално, маниер, музикален термин, използван за описание на обучението и практикуването на начина, по който човек изглежда, докато свири или пее.

Мелизма(melisma) — стил на пеене, при който няколко ноти са използвани за изпълнение на една сричка от дума.

Нобили Уомини Депутати(Nobili Uomini Deputati) — група от трима членове на Конгрегационе — отговорни за определяне музикалната програма на „Пиета“.

Ораторио(oratorio) — подобна на опера музикална композиция, изпълнявана без декори, сцена или костюми.

Оспедале, мн. ч. оспедали (ospedale, мн. ч. ospedali) — институция, в която се отглеждат сираци и подхвърлени деца. Името, което означава „болница“, произхожда от времето, когато тези институции са били крила на болници.

Остинато(ostinato) — кратка музикална фраза, която се повтаря отново, и отново.

Парлаторио(parlatorio) — стая за посещения в манастир или оспедале, разделена с решетка.

Пастичио(pasticcio) — музикално произведение, събрано от няколко източника.

Пеота(peota, мн.ч. peote) — малка лодка, характерна за каналите на Венеция.

Пианеле(pianelle) — дървени налъми, носени понякога от благородничките във Венеция.

Пиано нобиле(piano nobile) — първи етаж над входното ниво на венецианска каза, използван за посрещане и развличане на гости.

Пицикато(pizzicato) — използване по-скоро на пръстите, отколкото на лъка при свиренето на цигулка или друг струнен инструмент.