Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Творчеството на Вивалди потъва в мрак за близо двеста години. До средата на двайсети век никой, освен учените, занимаващи се с периода, не е чувал за него. През 1930 година в Торино е открита огромна частна колекция от партитури и до 1950 г. първият запис на „Четирите годишни времена“ вече е широко разпространен. Но дори след намесата на специалистите, дезорганизираният и почти случаен начин на съхранение на част от мелодиите създава проблеми да се разбере със сигурност къде, кога и за кого е изпълнена тази творба за първи път. Много от композициите на Вивалди са събрани и професионално публикувани, но други са поставени в контекст единствено по хартията, върху която са написани, според предположението, че една поръчана партида хартия е използвана, преди да е закупена друга. Независимо от това, бележките, запазени в „Пиета“, и драсканиците по някои оцелели разнородни партитури потвърждават, че композициите, за които съм писала, са изпълнявани в църквата и наистина са били в репертоара на фили ди коро. До момента никой не е определил точно ранната история на изпълнението на „Четирите годишни времена“, но характерът на музиката кара мнозина да предполагат, че е поръчана от частно лице. Тъй като фили ди коро са изнасяли доста представления пред частна публика, струва ми се разумно да се заключи, че са изпълнявали творбата при условия, подобни на описаните от мен.

Днес Вивалди е заел мястото си на един от най-великите композитори на всички времена, макар масовото познание за него да се ограничава едва с няколко творби, като „Четирите годишни времена“ и известната „Глория“. Музиката, която е писал за жени вокалистки, е неизвестно съкровище, а редица от другите му инструментални композиции, от които едва няколко са включени тук, вероятно са дори още по-поразителни от „Четирите годишни времена“.

Вивалди може и да е допринесъл много за развитието на музикантките и певиците от „Пиета“, но те също са помогнали за неговото развитие. Преди да започне да работи като учител по цигулка в „Пиета“, Вивалди се е занимавал повърхностно с композиране и е бил известен предимно като изключителен цигулар. Може би в дисциплината, надеждността и постоянното високо качество на музикантките в коро е видял ценен извор, но светът на „Пиета“ се е отличавал с допълнителното предимство на ведрината на всяка затворена институция — сцена, на която личностите и политиката рядко са отклонявали вниманието от музиката. И наистина въпреки огромния му интерес към композирането на опери нито една от неговите опери не е намерила място в репертоара на съвременните компании, което ясно показва, че музикалната репутация на Вивалди се основава на музиката, писана за „Пиета“. Той е писал и за други църкви, дворове и личности, но именно музиката му за камерен оркестър и по-малко известните му религиозни творби за хорове и женски гласове носят белега на неговото величие.

Възкресението на Вивалди води до нарастване на интереса към фили ди коро в четирите венециански оспедали. Сред техните стени жените са имали възможност да разцъфтяват като музиканти, (и — както наскоро се установи — като композитори), докато венецианското общество като цяло не проявява подобен интерес към развитието на изключителен талант у своите собствени дъщери. За жалост за вековете съществуване на „Пиета“ не е открит нито един дневник на някоя възпитаничка. Оцелели са предимно детайли от архиви и други административни книги, които разказват за хилядите животи, прекарани там. Може би Мадалена, Киарета, Анна Мария и останалите героини от „Четирите годишни времена“ ще помогнат да заговорим вместо тях.

Авогадори ди Комун(Avvogadori di Commun) — група благородници, отговорни за регистрирането на патрицианските бракове в съответствие с венецианските закони, защитаваща чистокръвността на аристокрацията.

Аналой— специална поставка за книги или икони в църква.

Атива(attiva, мн. ч. attive) — музикантка или певица на второ или по-високо ниво на обучение, която влиза в хора или оркестъра.

Баута(bauta, мн. ч. baute) — традиционна комбинация от черна качулка, бяла маска и черна тривърха шапка, носена по време на карнавала, но също така и когато човек е искал да скрие идентичността си.

Бролио(Broglio) — площад, свързващ Пиаца Сан Марко с венецианската лагуна, днес известен като Пиацета.

Буркиело(burchiello, мн. ч. burchielli) — малка лодка, характерна за каналите на Венеция.