Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Умната Анна Мария,

истинско въплъщение на

доброта и красота

…свири на цигулката така,

че изпраща всеки, който я чуе

в рая, ако е вярно, че и там

ангелите свирят така.

Вторият път, в който съм се отклонила от фактите, е когато съм нагласявала датите от живота на Анна Мария така, че да съответстват на историята в книгата. Тя е родена през 1694 година, две години след Мадалена, но понеже чувствах, че историята й заслужава да бъде част от тази книга, изместих възрастта й напред и я направих малко по-голяма от Мадалена, за да е по-голямата й наставница, когато Мадалена пристига в „Пиета“.

Третият момент, когато леко съм се отклонила от фактите, е с изместването датата на представлението на „Истината на изпитание“ („La verita in Cimento“) от есента на 1720 година, когато е истинската й премиера, към есента на 1719 г. Направих го, за да пасне на хронологията на раждането на децата на Киарета и премиерата на „Четирите годишни времена“ през 1726 г. До момента никой не е успял да определи за коя опера е написал Вивалди арията,Di due rai languir costante“, но тъй като е било практика да се преработва даден материал от една опера, за да подхожда на певците, не видях проблем да я използвам тук.

За самия Вивалди съществуват малко откъслечни сведения. Почти пълното мълчание пречи да се хвърли светлина върху богатството на музикалните среди на Венеция през осемнайсети век, когато дори човек от неговия калибър не е успявал да се открои ясно от останалите. Здравословните му проблеми (вероятно астма, макар някои да предполагат, че е страдал от ангина), са реални, но дали са били истинска причина или удобно оправдание, за да се откаже от воденето на църковни служби само година след ръкополагането му, вероятно никога няма да узнаем. Скептични негови съвременници се съмняват в истинската тежест на болестта му, отбелязвайки неизчерпаемата му енергия, когато се касаело за личните му проекти, в това число написването на стотици музикални композиции, функциите му на импресарио в „Театро Сант Анджело“ и годините на почти непрекъснати пътувания из Италия и Европа.

Той очевидно е бил пламенен католик, независимо от факта, че не е бил прикрепен към енория и е известен във Венеция като Ил Прете Росо, Червеният свещеник, заради необичайно червената му коса. Въпреки твърденията на свидетел как е композирал с молитвена броеница в ръка, религиозността му не го е спирала да е хитър и според някои — дори безскрупулен бизнесмен, изгарящ от желание да продава „оригинални“ композиции в леко изменена форма на различни купувачи. В действителност, това е честа практика сред зле платените композитори, притиснати да задоволят огромното търсене. Вивалди е бил параноик и изпадал в състояния на самосъжаление, но в наподобяващата на времето на Инквизицията обстановка във Венеция от осемнайсети век със стриктно определените социални роли и бесните колебания при приложението на законите, вероятно е разбираемо защо се е чувствал уплашен и му се е струвало, че с него се злоупотребява.

Вивалди достига върха на успеха си като оперен композитор през същия период, през който написва „Четирите годишни времена“. Но стилът му вече е засенчен от този на немските композитори, най-вече Хендел и Бах. Той продължава да композира за своите патрони и след един последен опит да възстанови репутацията си във Венеция, потегля за Виена с надежди за по-зелени пасбища в двора на император Карл VI. Късметът му изневерява, когато Карл внезапно умира, оставяйки Вивалди без перспективи в чуждия град. Маестрото умира там през 1741 година, без пукната пара, на шейсет и три годишна възраст и като трагично предизвестие за онова, което ще се случи след петдесет години с Моцарт в същия този град, е погребан в неупоменат гроб на просяк. Анна Джиро, която заминава за Виена с него, през 1748 година се завръща в Италия и се омъжва за благородник.

„Пиета“ просъществува до края на века. През 1797 година Венецианската република е превзета от Наполеон и редица женски манастири са разпуснати и институциите от рода на оспедали са обхванати от същия реформистки плам. Сградите на „Пиета“ са разрушени. Днес на мястото на оригиналната църква се издига хотел „Метропол“. В лобито на хотела са запазени няколко от оригиналните мраморни колони. Иначе в сградата има малко на брой останки, включително спираловидно стълбище, вероятно използвано от филите, и каменен кладенец в двора, около който са прекарвали по-голямата част от часовете си за почивка. От масивната сграда, някога дом на една от великите венециански институции, не е останало нищо друго. В построената наново църква в съседство, на Рива дели Скиавони, гравирана плоча отбелязва връзката на Вивалди с „Пиета“, а отскоро на горния етаж е отворен малък музей, посветен на коро.