Лоръл Корона - Четирите годишни времена

— Какво е това? — попита, докато слагаше масло върху сребристия белег върху петата й.

— Знакът на Пиета. — Гласът на Киарета трепереше. — Слагат го там, за да ни открият.

Той я изгледа за момент, без да разбира какво му казва.

— „Kyrie eleison“ [29] Господи помилуй (лат.). — Бел. прев. — започна, оставяйки маслото настрани, а Киарета се присъедини към молитвата. Подаде й малко парче плат, за да попие излишното масло от лицето на Мадалена.

— Свърших — рече той.

Устните на Мадалена се разтвориха, очите й бяха безизразни, но тя сякаш се опитваше да им каже нещо.

Киарета се наведе напред и различи само една дума.

„Пей.“

Погледна към Вивалди

— „Salve Regina“. Последната част.

Вивалди взе цигулката си и засвири партията на Мадалена. Киарета се качи на леглото и облегна гръб на възглавниците.

–,Et Jesum benedictum [30] Господи благослови (лат.). — Бел. прев. — започна тя. Вдигна отпуснатото и почти безплътно тяло на Мадалена и го залюля в прегръдките си в такт с музиката. — О, Clemens, О pia, О dulcis Virgo“ [31] О, милостива, о, любяща, о, мила Дево (лат.). — Бел. прев. — пееше тя. „Моята спокойна, свята, сладка сестра-девица“, мислеше си, докато сълзите пареха очите й и задавяха гърлото й.

Върху устните на Мадалена се появи лека усмивка, точно както когато сама свиреше мелодията, любимата й сред всички, които бяха изпълнявали заедно. Може би точно това се опита да каже, когато промълви нещо, но Киарета не разбра. Вивалди свиреше последните ноти, когато раменете на Мадалена натежаха.

— Върви — прошепна Киарета, докато поклащаше сестра си в такт с музиката.

Това е исторически роман, базиран отчасти върху реално съществували личности. В архивите на „Оспедале дела Пиета“ е отбелязано закупуването на „лък за Мадалена Роса“ от Антонио Вивалди и въпреки, че не бях в състояние да определя датата, бележката ми даде първата идея за сюжета на „Четирите годишни времена“. Фили ди коро са използвали само първите си имена и е твърде вероятно това да определя споменатото момиче като „червенокосата Мадалена“ по времето, когато в коро е имало повече от една филя с името Мадалена.

Киарета е име на известно сопрано в коро, но от по-късна епоха. Единият от трите елемента в книгата, в които съм проявила непоследователност, е фактът, че съм дала на Киарета ролята на Абра в „Джудита Триумфираща“ — роля, изпълнявана всъщност от девойка на име Силвия. Опитах да променя името Киарета на Силвия, но вече бях създала Силвия Плъха и нейният образ не спираше да ми се появява, докато пренаписвах съдържанието. Накрая реших, че Киарета сама ми е казала името си и така остана. За мое най-голямо удивление, по-късно научих, че в регистър на „Пиета“ се споменава как въпросната Силвия е била на около шейсет години, когато е пеела като Абра, така че името й се оказа най-малкият от проблемите ми.

Анна Джиро е действителна личност и връзката й с Вивалди е предизвикала голям скандал, макар характерът на връзката да не е бил известен. От времето, когато двамата са се срещнали в Мантуа, до смъртта на маестрото тя и сестра й Паолина са били най-честите придружители на Вивалди, но той твърдял, че Паолина не е нищо повече от негова болногледачка, а Анна — просто една от звездите в неговите опери. Според отзивите на съвременниците гласът й поставял под въпрос дали качеството на пеенето й е достатъчна гаранция за подобно внимание.

Анна и Паолина са имали свой дом във Венеция, но според анекдотите, включително един, в който се споменава писателят Карло Голдони, двете сестри в действителност живеели с Вивалди. Скандалът бил достатъчно голям, за да загуби маестрото важни поръчки, понеже поставял под въпрос порядъчността на свещеник, който, изглежда, имал сексуални взаимоотношения с едната или дори с двете сестри. Постарала съм се да не допускам намеци за подобна възможност, защото ако Вивалди все пак е спазвал положената клетва за въздържание, да се намекне, че се е държал непристойно, би било ужасно спрямо човек, който вече няма как да се защити.

Другата важна Анна, Анна Мария дела Пиета, също е действителна личност, приблизително на същата възраст като Киарета и Мадалена. Изоставена като дете, тя е в „Пиета“ през целия си живот, доживявайки до осемдесет години. Служила е като главна цигуларка от 1720 до 1737 година и Вивалди е композирал трийсет и седем концерта за нея. Един обожател е написал стихотворение, в което възхвалява уменията й да свири на клавесин, цигулка, чело, виола, виола д’аморе, лютня, теорбо и мандолина. За свиренето й на цигулка твърди: