Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Докато изтичаше часът, през който плачът на бебето премина от страданието през яростта към изтощението, никой не мислеше за нищо друго, освен че Бог бе предпочел Венеция пред всички други градове. Сиянието на благословената Дева и всички светци струеше от едно място — балкона над олтара на малката църква на „Пиета“. Песнопението се лееше над седналите на издрасканите дървени пейки благородници, загърнати в черни мантии, носеше се към дрипавите работници, скупчени отзад. Проникваше изпод вратата към хората, изпълнили алеята на Рива дели Скиавони и към онези, които напрягаха слух от малките лодки, клатушкащи се в лагуната.

Именно през този час небесата се отвориха и Бог заговори. Две дузини жени, облечени в червено-бели рокли, бяха неговите пратеници. Нямаше контрапункт, колкото и безумен или синхронизиран да беше, който да се опре на музикантките от „Пиета“, скрити зад металната решетка, драпирана с черен газ. Не беше пропусната нито една фина хармония, нито една бавна музикална линия не беше изпълнена прибързано. Ако музиката беше тъкан, тази на фили ди коро , хорът на повереничките на „Пиета“, щеше да бъде брокат, дантела, воал.

А певицата беше златният конец, който свързваше всичко. „Qui habitat“ който пребъдва , пееше Микиелина, „in adjutorio altissimi“ ще получи Божията помощ . Всяка нота се носеше над слушателите като перце, поддържано във въздуха от дъха на ангели. Мнозина от слушащите не можеха да разберат думите, но от благородниците, чиито поръбени с хермелин мантии издаваха особено високо положение, се очакваше да знаят латински и вероятно забелязаха колко уместен беше псалмът. И наистина, ако на земята имаше място, от което да се надзърне към жилището на Всевишния, то със сигурност това бе балконът на „Пиета“.

Когато и последните ноти замряха, фили ди коро изчезна в тайните обятия на „Пиета“ през врата в дъното на балкона. Небесата се затвориха и хората започнаха да се изливат навън в октомврийския здрач.

— Микиелина е по-добра от Паола от „Мендиканти“, не мислиш ли? — Млад благородник отвори страничната врата на църквицата. — След теб — каза той, махвайки на облеченият досущ като него свой придружител.

— Предпочитам хора на „Мендиканти“ — призна приятелят му. — Но Микиелина… — рязко пое дъх, за да покаже одобрението си, — тя е много добра. Може би от време на време допуска малко придихания, докато пее, но…

— Чух, че била грозна като попова лъжичка и накуцвала.

— Ах — въздъхна първият младеж, — каква трагедия. Може би трябва да сме благодарни, задето не ги виждаме.

Преди събеседникът му да е отвърнал, вниманието му бе привлечено от нещо, което би могло да бъде взето за вързоп парцали, метнат върху малкия кашон пред една врата. От кутията се разнесе шумно поемане на въздух, последвано от задавена кашлица и дрезгав уморен плач.

Единият от двамата мъже приближи да погледне отблизо и ботушът му докосна крайчеца на вързопа. Той помръдна и изпод една от гънките му се показа ръчичка.

Младежът се наведе и побутна рамото на момиченцето.

— Хей, дребосъче — изрече той, — добре ли си?

Когато го обърна, детето не се стресна, нито се събуди; беше толкова отпуснато, все едно бе мъртво. Извърнатото нагоре личице принадлежеше на тригодишно момиченце. Очите му трепкаха иззад спускащите се клепачи, устата му се отвори, разкривайки редица от перфектни бели зъбки над отпуснатия език.

— Лауданум — отбеляза младежът. — Мисля, че са й дали една доза. — Опита да повдигне детето, но откри, че е вързано за кашона с дебела копринена връв от пеньоар. — Някой не е искал да я оставя да ходи наоколо, за да не падне във водата и да се удави.

Имаше още едно момиченце, бебе, изпотено от продължителния плач, но сега пресипнало и унасящо се в сън. Под главичката му бе подпъхнат плик, на който с добросъвестна ръка беше написана думата „Пиета“.

— Състезавате се с Микиелина за привличане на внимание ли? — попита вторият младеж. — Нищо чудно, че никой не ви е чул. — Изправи се и задумка по вратата.

В ъгъла на стаичката за прегледи към амбулаторията на Оспедале дела Пиета момиченцето беше съблечено по бельо и настанено върху обърната щайга. Междувременно затърсиха дойка за бебето от някоя от околните къщи. Когато бебето най-сетне доволно извърна главица от гърдата на жената, го сложиха върху дълга дървена маса, изкъпаха го и го оставиха да заспи.