Лоръл Корона - Четирите годишни времена

— Ела, кара , не боли. — Гласът й беше нежен, също и ръката й, която хвана брадичката на Киарета и я извърна по посока на Мадалена. — Виждаш ли?

Мадалена докосваше накълцаните краища на косата си и гледаше втренчено, изпаднала в шок, а кракът й си играеше с кестенявите кичури на пода.

Киарета продължи да притиска гръб към вратата, но коленичилата пред нея жена беше мила, а Мадалена, макар и малко зашеметена, очевидно не изпитваше болка. Най-сетне Киарета се остави да я примамят към стола.

След като ги подстригаха, двечките получиха по-малки версии на дрехите, в които бяха облечени жените. Когато роклите бяха вече на мястото си, около талиите им вързаха малки бели престилки. След като прекараха няколко минути пред огъня, играейки си с остатъците от косите си, Мадалена и Киарета покриха глави с обточени с дантела качулки, които се спускаха чак до раменете им. Жените поставиха по една бяла шапчица на главите им и трансформацията на двете сестри в подопечни на „Пиета“ приключи.

През мръсните прозорци на детското отделение се процеждаха няколко анемични снопа сивкава зимна светлина. Въглените в двете огнища в двата края на стаята бяха намокрени и щяха да бъдат запалени чак вечерта, а лампите не светеха, когато момичетата си проправиха път сред редицата прилежно оправени нарове.

— Къде са децата? — попита Киарета.

— На работа. — Анзолета, една от матроните, отговарящи за отделението, махна по посока на два от наровете. — Тези ще са вашите — обясни тя.

Мадалена приседна и усети твърдата рамка под тънкия матрак. Погледна към Киарета, която беше седнала на съседното легло и потъркваше грубото вълнено одеяло, все едно се опитваше да се сприятели с него.

Някъде сред стените на „Пиета“ проеча камбана.

— Време е за обедната молитва — подкани ги Анзолета, коленичи и се прекръсти. — Aperi, Domine, os meum — започна тя, но преди Киарета и Мадалена да успеят да паднат на колене, жената отново се изправи и продължи с произнасянето на латинските думи.

— Скоро ще научите ежедневните си задължения — спря тя, за да им обясни. — Засега казвайте „Отче наш“ и „Слава на Светата Дева“, докато свърша, после ще отидем да се нахраним.

Киарета и Мадалена побързаха да се прекръстят, а Анзолета продължи с молитвата.

Трапезарията в манастира беше пълна със звука от шумолящите роби и стъргането на пейките, избутвани назад по каменния под, за да се отвори място за сядане. Няколко момичета донесоха супници от кухнята, сложиха ги на всяка маса, а онези, които бяха най-близо до тях, станаха и започнаха да сипват в купите гъста супа от ориз и грах. Други донесоха панери с хляб и сложиха по едно парче на всяко място. Казаха се молитвите и обядът започна.

Мадалена и Киарета приключиха с яденето за секунди и дори обраха трохите от масата с върховете на наплюнчените си пръсти. Когато разпределиха остатъците от супата по купите, стара жена в кадифена роба напусна главната маса и отиде до един аналой. Прекръсти се, преди да отвори книгата на поставката пред нея.

— „Престанете да се тревожите за себе си, защото Той носи вашата тревога и вечно ще я носи“ — прочете тя.

Мадалена се огледа и забеляза, че някои от по-възрастните жени от другите маси бяха престанали да се хранят и слушаха, свели очи, докато други, предимно младите, изтребваха последните остатъци от ориз и грах от купите си и се взираха дали в панерите не е останал хляб.

След минута-две почувства как тялото на Киарета се накланя и бързо протегна ръка, за да попречи на сестра си да забие глава в купата си. Очите на Киарета бяха червени от умора, момиченцето беше на път да избухне в сълзи. Мадалена обгърна ръка около нея и Киарета отпусна глава върху рамото й.

Само след секунда Мадалена чу почукване на кокалчетата на нечии пръсти по масата.

— Не! — беззвучно изрече жената, седнала начело на масата, и Мадалена разтърси сестра си, за да я събуди.

Жената до аналоя затвори книгата. При този знак всички се надигнаха от местата си, произнесоха едновременно благодарствена молитва и отново потънаха в мълчание, докато излизаха от трапезарията и се насочваха към стълбите, водещи към отделенията.

Мадалена и Киарета стигнаха до спалното помещение, когато дузина момичета в червени рокли вече сваляха престилките и качулките си и развързваха обувките си. Киарета седна на леглото си и се загледа в момичетата, които едно по едно коленичеха, прекръстваха се, казваха по една кратка молитва и си лягаха.