Ян Гийу: Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим

Първо се помолиха Бог да благослови тази среща, за да стигнат до мъдри, а не глупави решения. Това прозвуча така неловко и нелепо, че липсата на Арн профуча из залата като зимен вихър. Въпросът за Арн беше само един от онези, по които трябваше да постигнат съгласие.

Биргер Бруса водеше съвета, когато всички се поуспокоиха, за да започнат да обсъждат проблемите, и според него първият въпрос трябваше да бъде относно съвета в Западна Готаланд, тъй като много неща зависеха от това Кнут възможно по-скоро да получи и втората си корона. Никой не беше против това.

Така че отделиха известно време, за да измислят как да изпратят знак на другите и как да разпространят новината за съвета по най-добрия начин и възможно най-бързо. Тъй като нищо от това, което беше казано по въпроса, не бе нещо ново или непознато, то разглеждането му скоро привърши.

Следващият въпрос според Биргер Бруса беше за това, което Кнут трябваше да направи, след като бъде избран за крал, за да премахне срама, застигнал рода им, след като един от неговите хора беше отлъчен от църквата. Според Биргер Бруса това беше въпрос, по който самият Кнут трябваше да се изкаже.

Кнут Ериксон започна с това, че Арн, както всички знаеха, е най-добрият му приятел, и че Арн, освен това му е направил много големи услуги, за които той е длъжен да се отплати, и че цялото добро, което родът на Ерик и кралският род бяха сторили един за друг, е над всичко. След като каза това и други подобни неща, той стигна до въпроса.

Доколкото разбирал, един архиепископ без никакъв проблем може да отмени отлъчването от църквата на епископ Бенгт от Скара. Но за беда архиепископът бе тръгнал нанякъде и никой не знаеше накъде. Във всеки случай не беше в Линшьопинг, което би било лошо, защото щеше да бъде сред последователите на Сверкер, но той не беше и в Свеаланд. Шпионинът на Кнут трябваше да разбере това. Все пак един архиепископ не може да се скрие толкова лесно.

Понякога тези Божии хора бяха упорити. Така че дори и ако намереха избягалия архиепископ, не беше лесно да предскажат каква позиция ще заеме той, ако кралят изиска от него решение по въпрос от юрисдикцията на църквата. Все пак винаги можеха да заплашат някой свещеник, това беше ясно. Свещениците бяха сребролюбиви и се грижеха за земите си, искаше им се да получат нови, което често ги караше да омекват по време на преговори. Беше невъзможно да кажат повече по този въпрос, преди да бъдат изпълнени две неща. Кнут смяташе, че първо трябва да бъде избран за крал и в Западна Готаланд, както беше казал неговият скъп родственик и мъдър съветник Биргер Бруса. След това можеше да преговаря със сила и с архиепископа. Освен това прелатът трябваше да бъде намерен и изваден от дупката си, преди да могат да предположат каква позиция ще вземе по въпроса.

Тогава Магнус се съгласи тъжно с това и каза, че сега не могат да стигнат до някакво решение по този въпрос. Той искаше да преминат по втория по значение проблем. Въпросите, за които отговаряше църквата и решението, за които трябваше да бъде взето в Рим, бяха много неясни за обикновените християни. Знаеха обаче, че подобно мотаене отнема време. Така че още сега трябваше да помислят за детето на Арн и Сесилия. Според това, което бяха казали жените, Сесилия щеше да роди сина на Арн някъде посред зимата. Можеха да предположат, че вещицата от „Божия дом“, която беше родственица на Сверкер, щеше да изхвърли детето, веднага щом то се роди. Какво трябваше да сторят?

Кнут Ериксон заяви, че ако бързо бъде избран за крал в Западна Готаланд, не без известно удоволствие ще се разправи със Сверкеровата вещица от „Божия дом“. Тя трябвало да разбере, че вече не живее в безопасност, и това трябвало да я накара да омекне при преговорите.

Биргер Бруса се оживи от тези мисли и рече, че първо Кнут трябва да помисли внимателно, преди да си навлече гнева на църквата, както беше сторил и баща му. Би било по-добре да избере другия път и да използва всички други средства, вместо да прибягва до заплахи. Второ, никое дете, което е заченато извън рамките на брачния съюз, не може да бъде държано в манастир. Все пак това дете беше много желано и никой няма нужда от злонамерени клюки, които биха били последица в този случай. Тогава изникваше въпросът: „Кой ще се грижи за сина на Арн Магнусон?“ А и, между другото, незаконородените синове ставаха ли законни, ако след това се сключи брак?

Ескил смяташе, че има отговор и на двата въпроса. Да сторят така, че детето на Арн и Сесилия, независимо дали е син или не — той не разбираше как всички можеха да бъдат толкова сигурни по този въпрос, да не попадне при Алгот Полсон, което не беше добра идея. Вече бяха чули Алгот да казва, че вместо зет скоро щял да има копеле в дома си. Подобни думи не говореха за здрав разсъдък. Така че трябваше да се погрижат за детето в кралския род на Фолкунгите.