Ян Гийу: Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим

— Мечът ми е осветен и никога не съм нарушавал обет. Чувствах се горд, че мога да поднеса този меч на ваше високопреосвещенство и предполагах, че ще изпитате същото чувство, защото осветяването на меча бе станало тук, при нас, цистерцианците — отговори Арн.

— И не си мислеше, че твоят приятел, този Кнут, може да се възползва от това? — попита с уморена усмивка архиепископът и поклати глава.

— Не, ваше високопреосвещенство, но после разбрах…

— След това се вдигна шум из целия Свеаланд! — разфуча се архиепископът. — Тръгна слух, че аз направо от олтара съм благословил меча, с който бе убит крал Карл Сверкершон, след което уж съм благословил Кнут Ериксон и дори съм го помазал и короновал. И оттогава нямам минута покой, защото всичките тези дребни кралчета, полукрале и претенденти за трона се втурнаха по петите ми! Бях принуден временно да напусна страната и ето защо съм тук, а съвсем не заради теб, ако си мислиш така. Аз обаче вярвам на думите ти и ти прощавам за онова, което се случи в Източен Арос.

Арн се отпусна на колене пред архиепископа и целуна отново ръката му, благодарейки за проявеното милосърдие, което не заслужавал, защото глупостта му не можела да бъде оправдание. В един кратък миг на щастие Арн си помисли изведнъж, че всичко вече е минало и грехът му не се състои в любовта към Сесилия, а в това, че неволно бе помогнал на Кнут Ериксон да направи архиепископа на глупак.

Това обаче съвсем не бе така. След като по знак, подаден от архиепископа, Арн стана и седна на мястото срещу двамата си стари приятели, бе произнесена присъдата му.

— А сега слушай! — каза архиепископът. — Прощава ти се измамата спрямо твоя архиепископ. Ти обаче си престъпил Божия закон, като си обладал две сестри, и за такъв грях няма леко опрощение. Можем да те осъдим на покаяние до края на дните ти. Ние обаче ще проявим милост, защото вярваме, че в това има Божия намеса. Ще изкупуваш греха си само половин живот, тоест двайсет години. Същото се отнася и за твоята Сесилия. Ще изкупуваш греха си като тамплиер, рицар на Храма, и от днес името ти ще е Арн Готски. А сега върви и нека Господ насочва стъпките ти и меча ти и да е милостив към теб. Това е! Брат Гилберт ще ти обясни всичко по-подробно. Аз заминавам, но ще се видим по пътя за Рим, накъдето най-напред ще се отправиш и ти.

Главата на Арн се замая. А си мислеше, че е помилван! Половин живот бе повече от онова, което бе живял на този свят и той дори не можеше да си се представи като възрастен човек на около трийсет и седем години, когато най-сетне грехът му щеше да бъде изкупен. Арн погледна умоляващо към отец Хенри, сякаш не можеше да тръгне, без да чуе и дума от него.

— Пътят към Йерусалим е трънлив поначало, скъпи ми Арн — каза тихо отец Хенри. — Такава е обаче Божията воля и ние двамата сме убедени в това. Върви с мир!

И след като Арн излезе с наведена глава и стъпвайки неуверено, те седяха още дълго и разговаряха за волята Му. И двамата виждаха ясно, че тя се състоеше в това да бъде изпратен още един велик воин в святото Господно войнство.

Е, а ако Кнут Ериксон, бе успял да стане крал по-рано и Арн и Сесилия вече бяха законни мъж и жена? И ако Сесилия не се бе оказала толкова наивна и добра и не бе навестила сестра си Катарина? И ако майка Рикиса не бе от рода на Сверкер и не се бе заела с такава енергия и решителност да раздува проблема?

Ако това и много други неща не се бяха случили, то в Господното войнство щеше да има един воин по-малко. От друга страна Аристотел вече бе доказал, че подобен тип разсъждения са неверни. Господ бе съобщил волята Си и трябваше да се преклонят пред нея.

През следващите дни брат Гилберт бе предпазлив с Арн, тъй като трябваше да го накара да разбере това, което щеше да определи живота му не само за момента, но и задълго време напред. Той не позволи на Арн да говори за наказанието си или за всичко, което той трябваше да изостави. Придържаше се към най-безполезните теми.

Арн трябваше да се отправи с архиепископ Стефан към Рим, но там пътищата им щяха да се разделят, тъй като архиепископът имаше работа за уреждане с папа Александър III, а Арн щеше да се настани в замъка на рицарите тамплиери, който бе най-големият тамплиерски замък в света. Всички, които искаха да бъдат приети в ордена, трябваше да се отправят към Рим, където или щяха да не ги допуснат, или щяха да ги приемат в ордена на рицарите тамплиери. Естествено, мнозина се чувстваха призовани да се бият в светата Божия армия, та било то и заради това, че по този начин откупваха всичките си грехове и ако загинеха, отиваха на небето с меч в ръка. В крайна сметка само един от десетина желаещи биваше приет след изпитанията.