Стефан Дичев - Пътят към София

Месеци вече, откак се беше завърнала в отечеството си, а Неда продължаваше да се чувствува чужденка между своите. Защо? Защото беше прекарала седем години във Виена ли? Та нали в пансиона на калугерките французойки тя винаги биваше подценявана, тайно, пък и явно презираната българка, която нито имаше благородническо име, нито идеше от някоя известна или поне интересна за съученичките й страна? Колко пъти си бе казвала: Веднъж само да завърша, да се махна!..

И ето, тя бе завършила най-сетне пансиона, оставила бе милата, чудесна Виена, ала сега пак мислеше за там. И мислеше с мъчителна жажда, защото животът в родния й град и се струваше така назадничав и потискащ, така груб, че ако не беше се влюбила в Леге, сигурно наистина би се задушила или поболяла...

Да, да... не знам! - продължи да си говори безгласно тя, тръгна из стаята и се спря срещу кристалното огледало над умивалника. Но ако майка му наистина не ме хареса? Ако решително не разбере каква страшна съдба има народът ни и защо всичко е така?.. Нали си спомням как беше в началото със Сесил - гледаше ме особено... враждебно ме гледаше... И това малката Сесил! А майка му?

Тя се наведе към огледалото, взря се в тясното си, розово от плача лице и пак се замисли.

Обича Леандър, да, обича го! Но обича ли го наистина толкова, че да претърпи униженията, на които може да я подхвърли мадам Франсоаз? Тя живо си го представи такъв, какъвто първия път го видя... Беше в светлосивия си жакет, оня, със сините райета. С цилиндър, с бастун... Един внушителен, много изтънчен господин, който я изненада с младото си лице и посребрените си коси. Но най-силно впечатление той й направи с разговора, който поведоха - за миналогодишното гостуване на Комеди Франсез във Виена и за някаква пиеса, представяна там... Какво наслаждение беше за Неда да говори с него; да го слуша , а и да му покаже своите знания и своите вкусове!.. Тя не се влюби в него изведнъж. И досега не можеше да каже кога се бе влюбила и как стана всичко. Тя само знаеше, че от оня миг насетне й бе приятно да среща консула, да разговаря с него за всички неща, които я вълнуваха, тъй като не виждаше вече с кого другиго би могла да споделя мислите си. При това тя научи, че и самият Леге отдавна пише книга - някакво изучаване върху нравите на народите в Турската империя. В един разговор той сподели с нея замисъла си. А после й прочете отделни глави, които тя изслуша въодушевена, с внимание, нещо, което не й попречи по-късно разпалено да оспори редица мисли. И може би с тая искреност най-много му хареса; и тя най-силно ги сближи. Така бе до оня ден, когато в зимната градина на консулството той деликатно й задържа ръката, а после я притегли към себе си и я целуна...

Всъщност консулът не беше първата й любов. Ако не се броеше момичешкото й увлечение по Андреа, сина на съседа им, което си остана нейна тайна (тайна, за която Неда си спомни засрамена, когато за първи път го видя пиян), в живота й вече имаше две малки любовчици. Едната с Хайни, сина на смешния хер Майерхоф (от фирмата за вълнени платове Майерхоф и Шведа, представител на която в София и окръга беше баща й), а другата е Фрицл, брат на приятелката й от пансиона Мариане. Ала всичко бе някак весело, по младежки шумно, мимолетно. А консулът, макар почтен, деликатен, беше възрастен мъж. И тя го почувствува веднага.

Тя почувствува неговата възраст, но я почувствува не по прегръдката и целувката му, а по изражението, което се беше изписало на лицето му, когато той я прегърна и целуна. Това променено изражение я изненада. Нито Хайни, нито Фрицл бяха имали такива изражения, когато си открадваха по някоя целувка от нея. Тя, разбира се, не се изплаши, не се смути, но все не можеше да забрави неговото изражение и никак не й се искаше то да се повтори. Ала то не само се повтори, но се и потрети - все тъй умерено и с деликатност, свойствена на всички постъпки на консула. И пак не й бе приятно, но тя го приемаше. А го приемаше мълчаливо, с усмивка, тъй като не искаше да обиди човека, от когото толкова се възхищаваше и на когото бе благодарна в душата си, че я е намерил достойна за себе си и че я обича... Пред живота й се бяха разкрили неподозирани перспективи. Той беше французин, парижанин - тя намираше в това особен чар; книгите, които в такова голямо количество четеше, и разказите на Филип я бяха накарали да смята Париж за столица на света. И да мечтае за там...

Да, тя се съгласи да стане негова жена. Тя беше готова да обикне и от сърце обикна малката Сесил. А когато той, за да й покаже дълбокото си уважение, й разправи цялата история на нещастния си брак, Неда почувствува, че го обича тъкмо защото някоя друга го бе направила нещастен.