Стефан Дичев - Пътят към София

"Да вървим! - каза той стреснато. - Недей плака... за нищо недей плака!.." Това "нищо" я накара да изтръпне. Но когато той я хвана под ръка и двамата излязоха от гробището, когато засрещаха цели групи весели войници и между тях мнозина нови приятели на Андреа, които му подвикваха сърдечно или се спираха почитателно да изкажат съчувствието си пред "невестата" му, тя се оживи, търсеше често очите му, усмихваше се понякога, ободрена, развълнувана. "Колко много познати имаш вече! - възкликваше тя. - Но как? Не разбирам... Само за един ден!.." После каза: "Те наистина ни смятат вече за сгодени!" "А не сме ли?.. Годени сме и женени... и всичко сме един за друг!" - рече бързо той. Тя се притисна силно към ръката му. Радостна, живителна топлина се преля от единия към другия, изби по лицата им, порумени страните. "Навсякъде играят... виж... Ето и на Говежди пазар хоро... Андреа - дигна тя към него очи. - Като си помисля, че за това велико преображение ти ми говореше още тогава... и че много преди това си го знаел, си го мислил... О, всичко си предвиждал ти, всичко!" "Не всичко - каза той и отслабналото му лице помръкна. - Виждаш ли ей оня файтон... дето завива към свещоливницата... Преди си мислех... както сме си го мечтали в комитета... равенство... всекиму заслуженото... народна държава, разбираш ли, Дяконът Левски го казваше, народна и свята... А сега - Илия ефенди станал господин Илия!"

Улицата към дома на Филаретова гъмжеше от хора. Пред довчерашната английска болница сега бяха запрели десетина файтона и толкова каруци. Висши руски офицери бяха наобиколили англичанките и англичаните, разговаряха с тях и се смееха. Високият рус Олдембургски принц разправяше нещо на дребничката леди Стренгфорд и тя го слушаше с непоколебимо изражение на достойнство и гордост. Княз Николай и Грабе, и Саватеев, и още двама-трима правеха комплименти на Маргарет и на Една Гордън. Все там се виждаха и другите сестри, и мис Пейдж, и доктор Грин с неколцина лекари, и мистър Гей, който чак сега наистина заминаваше, и барон фон Хирш, изпращан от съпрузите фон Валдхарт, и Филип с меката си филцова шапка. "Това не разбирах - каза Андреа, когато отминаха и свиха по Витошка към къщи. - Не разбирах, че някак естествено става всичко... Върховете се срещат с върховете, низините с низините... Англичани, турци, руснаци, българи... Като че ли има една граница, до която хората се делят по народност... какъв си, угнетен ли си, поробен ли си... И после друга някаква граница... от кои си... от върховете ли си или си от низините..." "А как трябва да бъде, мили?" - попита тя. "Не знам... Преди знаех... ще бъдем равни, всекиму заслуженото... Може би пак това би трябвало да бъде... Или... Не знам. Но не мога да се успокоя, не мога да приема..." "Не приемай - усмихна му се тя с хубавите си златисти очи. - Ако търсиш, ако искаш..." "Но какво мога аз сам! Нали виждаш!" - рече глухо и възбудено той. Тя каза: "Първо, ти не си сам, Андреа, скъпи мой, не си сам, двама сме... И второ... Второ, сега започва. Животът е пред нас".

БАЛИ ЕФЕНДИ - село, днешното Княжево. Наречено е било на името на турски светец, чийто гроб се е намирал там и се славел с лечебна сила.

БЕЙЛЕРБЕЙСТВО - През 16 в. и по-късно София е била столица на бейлербея, султански наместник за цяла Румелия (Европейска Турция). Градът е бил много по-голям, с подчертано ориенталски изглед - множество джамии, хамами, кервансараи, имарети, медресета, водоскоци и чешми. Резиденцията на бейлербея е била на същото място, дето по-късно е мютесарифският конак (дворецът).

ГРАДСКА ВАДА - минавала е по днешните улици "В. Коларов" и "Левски", извивала по "Славянска", после по бул. "Руски" и се е разливала в градската мера (паметникът на Съветската армия), а оттам е изтичала в Перловската река, сиреч Крайградския ров.

ДЕЛИКАТЕРИЯТА - деликатесен магазин на французина мосю Гери. Намирал се е на пл. "Ленин".

ДЖАМИИ:

Баня баши джамия или Молла-ефенди джамия - на площад "Бански", съществуваща и сега.

Буюк джамия - сегашният Археологически музей; носи името на Коджа Махмуд паша, виден мюсюлмански благодетел на града. Около нея е имало богоугодни заведения: медресе (училище), водохранилище, чешми.

Черната джамия - Коджа Дервиш Пашовата джамия или Имарет джамия. Построена от бошнака Мехмед паша Соколович, велик везир на султан Сюлейман. Намирала се е в Имарет махала и е имала черен цвят. Приблизително върху нейните основи е построена църквата "Св. Седмочисленици". По време на войната е била използувана за затвор, също и след Освобождението.