Стефан Дичев - Пътят към София

- Нямаме време за измисляне като вас!

- Чувайте, бей. Вашите хора са виновни. Аз изрично заповядах да не я арестуват.

- А като ги е усетила? - рече ядосано - насмешливо Джани.

- Представям си колко умело са си вършили работата, щом тя, едно неопитно, неподозиращо момиче...

- Е, станало - станало! Какво сега, да я пуснем ли?

- Аз говоря за изпълнение на заповедта ми. Или вие другояче им я предадохте? - стрелна го с ледения си поглед Сен Клер.

Беят не отвърна.

- Тя къде е? - попита след известно размишление Сен Клер.

- В малката стая.

- Да остане там. Сложете й легло.

- Какво?

- Дайте й завивка. Леген, кана с вода. И изобщо никакви белезници.

- Майоре, вие прекалявате.

- Слушайте, бей. С тоя случай аз се разпореждам. Вие само можете да изтървете работата... да, не ме гледайте така. И моля да ме изслушате внимателно. Предупредете хората си. Ако й се случи нещо, направо на маршал Осман Нури ще доложа, че ми се пречи да изпълнявам функциите си.

- Е, за какво тогава?.. Ще я храним ли само тук?

- Това оставете на мен. Тя ще проговори. Възможно е и тоя път да прибегнем до доктор Грин...

- А!.. Фокуси!

- Това съвсем не са фокуси, бей - рече високомерно и предизвикателно Сен Клер, защото му напомняха едно негово поражение, но вратата се отвори, влезе един от младшите полицейски офицери и той замлъкна.

- Какво, Идрис?

- Бей-ефенди... Господин майор - извърна глава той и към англичанина. - Вънка са чорбаджи Радой и синът му...

- Е?

- Чакат... молят, бей...

Джани погледна навъсено към цивилния майор.

- Аз си отивам - каза Сен Клер. - Ако имаш време, приеми ги.

- Какво ще ги приемам! Направо ще ги арестувам!

- Щом имаш причина! Колкото за младия Задгорски, вие сам знаете... Той може и друг път да ни бъде от полза. Добре е да бъдем далновидни... да пазим хората си, бей-ефенди. Виждате, в тия времена рядко има вярност.

- И какво да правя тогава с тях? Нали ще питат?

Сен Клер го гледаше иронично.

- Вие си решете - рече той. - Вашите хора арестуваха дъщеря им. И тя вече трябва да остане тук... Но това не се отнася до нейните близки; особено за сина... казах ви съображенията си. А колкото до нашата затворничка, моля да се спазват моите разпореждания. Длъжност ми е да ви го напомня - прибави Сен Клер по французки, за да не го разбере младият офицер, който стоеше, изпънал ръце до бедрата, и въртеше глава ту към единия, ту към другия си началник.

Джани кимна обидено, изчака да излезе майорът, разходи се до прозореца, върна се, взе от полицата един готов чибук и ядосано запуши. Всички тези работи бяха прекалено объркани за неговия ясен и праволинеен ум. Омразният англичанин още повече ги забъркваше. И сега какво да ги правя тези двамата; да ги приема или да не ги приема? Младият бил верен, заслужил. А старият? Старият е един... Той не можеше да определи какъв е старият, бегло го познаваше. Знаеше само, че е човек на парите, на спекулациите, че представлява в града чужди фирми и че изобщо се има с чужденците. Бе, тя и дъщеря му се имаше с консула...

- Доведи ги - рече той на Идрис, който търпеливо и безучастно чакаше. Но пак се сети за забърканите разпоредби на Сен Клер (че синът е заслужил) и ядосано отмени заповедта си: - Доведи само бащата!.. Какво ли ще се разправям и с него, ами поне да мога да го изгоня, ако вземе много да приказва.

Идрис излезе да доведе просителя и докато го чакаше, беят се настани върху миндера. Всъщност, ако не беше на тоя сина му, ние хич и нямаше да знаем, че доктор Климент е шпионин... Аллах!.. Да се чуди човек... такъв доктор, пък шпионин... Че ако не беше той тогава, Есма да е заминала!.. Какви не чудеса стават! И от когото най не очакваш... Ех, ако го хвана, тогаз бесилката му е сигурна. Гяури ли са, всички са едно, разсъждаваше Джани бей, гледаше дима на чибука си и си мислеше, че не е навестявал своята любима сестра. Оня овен, мъжът й, нещо взе да я прекалява с американката! Да не е решил в харема си да я взема? Има си хас - малко й е на Есма теглото с Кериман, че ако дойде и трета, и то такава, ще стане една, възмущаваше се беят, макар че самият той имаше в харема си четири жени. Не, ще го постегна аз Амира; онова си е друго, а за в харема - и дума да не става...

Отварянето на вратата прекъсна мислите му. Той се сети кого въвеждат и голямото му брадато лице се намуси.

Влезе Радой... Беше блед, в острите като на птица очи сега имаше треска. Но изражението му си оставаше строго и достойно. Само ръката му леко потреперваше, когато той приближи и нарочно, по европейския обичай, я протегна към Джани бей да се ръкуват. Беят не пое ръката му. Радой се престори, че не е забелязал. Той се поклони уважително, но сдържано, и поклонът му сякаш имаше същото значение, като ръкостискането.