Стефан Дичев - Пътят към София

- А ще се различаваме ли много, ако всичко бъде точно тъй, както ти го казваш; и само толкова? Ще се различаваме ли от сръбското княжество? От румънското? От някое друго княжество или кралство, или царство?..

- Не те разбирам.

- Не те разбираме, Андреа! - обади се от другата страна на стаята и Коста.

Но Андреа изглежда и не погледна към него, тъй като продължи да говори само на доктора със същия възбуден, предизвикателен тон:

- Виждам, че в твоята глава има единствено парламенти... разделение на властите... По какъв чешит, питам аз? А? По руски? По английски? По американски?

- С тебе не може да се говори.

- Не говори тогаз, а слушай! Но не се обръщай де! Аз как търпях...

- Спри се поне на едно място, че вече ме дразниш с твоето трополене!..

- Търпях, слушах, дявол да го вземе... Макар че на устата ми беше все едно: за най-важното...

- Кажи го де? Защо не го казваш?

- Кажи го ти!.. Аз дори не те разбирам.

- Ама наистина, съвсем нищо не разбираме, бе Андреа! - викна раздразнено и Коста. - Всеки си мисли своето за най-важно! Аз, да кажем, ако дюкяна...

- Ти пак с твоя дюкян и твоето семейство!.. Хей!.. Върви спи при жена си; какво се вреш да приказваш неща, които не разбираш... Тук въпросът, който Климент избягва, е: кой ще е отгоре? Да! Кой ще е начело на държавата? Защото в това е същността на въпроса. За това са страданията... Наистина ли ще бъдем свободни?

- Че щом Русия прогони турците...

- Турците, Коста, са едно. Едната половина... Ние с това и започнахме - че свършва тяхната!.. Но няма ли и помежду нас турци, а? Да ви ги изреждам ли? Кой държи имотите - ханове, чифлици, дюкяни, къщи... Колцина са? На двете ми ръце се броят... Хаджи Мано... Хаджи Теодосие... Желявеца... чорбаджи... какъв беше там... и хаджи Коцев... Оня, думбазинът, архиерейският... Не, не на двете ми ръце... Като почна да ги изреждам, ще излязат три пъти по толкоз. А, разбира се, и нашият многоуважаем съсед Радой Задгорски, голяма фирма, по европейски образец. Той за имот толкова не ламти, макар че и имотец има. Него парите го блазнят, златото... представителство... чужденци... Друг сорт, различен от тия, дето ги изредих, простите чорбаджии де...

- Ще ни обясниш ли най-сетне какво общо има всичко това с държавното устройство? - запита сухо Климент.

- Ама ти прекаляваш, Андреа - обади се веднага и другият брат. - Че тъй де... Печелили хората - купували!.. За бай Радоя - остави го ти бай си Радой! Сам го каза, той е друг чешит.

Андреа наистина ги приказва ни в клин, ни в ръкав, разсъждаваше бащата, слюнчеше и хапеше незапалената си цигара. Какво пък сега в парите на хората се хвана. Все едно да дойде някой на мене да се меси какво изкарвам и колко изкарвам... И учудването му, негодуванието от Андреа бе така голямо, че без да съзнава, той беше готов да оправдае дори и золумлуците на Радоя (така наричаше той неговите дръзки, често пъти безскрупулни спекулации).

- Добре тогава!.. Добре, щом се преструвате, че нищичко не разбирате! - викаше отвътре Андреа. - Сега ще ви покажа защо са ви дебели мозъците и не поемат...

Коста се разсмя, разкиска се. Леглото заскрибуца.

- Тихо - каза с предишния суховат глас докторът. - Нека да го чуем... Винаги все той знае!

Пак скръцна леглото. И столът се размърда. Но гласът на Андреа не се чу.

- Казвай де!

Стъпките в стаята се отдалечиха, обърнаха се, спряха се. Изведнъж гласът му - силен, висок, бърз, без да се прекъсва - заприижда през вратата и изненадан от тоя бурен порой, Слави едва успяваше да отличи застигащите се думи.

- Такава държава... държава, която ще я управляват пак турските мекерета - с парите си, с хитростите си! Тук въпросът, който Климент избягва, е: кой ще е отгоре? Да! Сигурно и княз ще ни сложат? И княз ли? И цар... Аз те питам - внимавай! - не мислиш ли, че може и да не решава въпросите парламентът! Че може и други тогава да се намесят... някои царе... императори? Нали сме свидетели как беше в Румъния! И преди това в Гърция!.. Гарван гарвану око не вади! И от кукувиче яйце славей не излиза!..

- Всъщност той е прав де, бате, то си е тъй...

- Говори по-нататък.

- И ще говоря... И да не искаш, ще говоря...

- Искам.

- Не ни трябва нас такава държава, чорбаджийска държава...

- Само не ми изкривявай думите.

- Добре... ти си за закона, чух! А да ви кажа ли аз каква държава ни трябва? Каква трябва да я направим!

- Чакаме.

Внезапно до прехласнатия в техния спор Слави достигна някакъв шум. Какво е това? Ключ се завъртя; чекмедже се дръпна.

- Защо го вадиш? - попита веднага любопитният Коста. - А... отзад ли криеш нещо?.. Какво е това?