Стефан Дичев - Пътят към София

- Ей, че го рече и ти! Черкви, дюкяни... Само туй ли ти е в ума?

- Защо да не ми е в ума, бе Андреа? Хайде, ти с черквата може да си скаран, ама за дюкяна - какво? Кой ще ни храни? Че аз семейство имам, син... Аз...

- Аз! Аз!.. Хубаво де, разбрахме!.. Мисли си за дюкяна.

- Не виждам защо се карате - дойде спокойният глас на доктора и старият Слави, свикнал да му се доверява във всичко, почувствува и сега успокоение. Не, не крояха нищо те!.. Мечтаеха си как ще бъде българското, какво го искаха да бъде... Ала той пак не се помръдна от парапета. Подслушваше, но не изпитваше вече срам. Дори и тревога не изпитваше. Радостно вълнение го бе завладяло, бащинска гордост, умиление. Очите му влажнееха. Той ги отри, а си мислеше: всичко ще е добре; само да дочакаме, да доживеем, момчета...

Спокойният, уверен глас на Климент говореше:

- Най-важното за едно държавно устройство е правовият ред!.. Конституция, парламент, разделение на властите... Законодателната власт да кове законите съобразно волята на избирателите; изпълнителната да ги прилага; съдебната власт да контролира и да наказва! Това е съвременната държава, по-точно идеалът на съвременната държава!.. Наше предимство ще е, че ще почнем отначало! - каза той и извиси глас или пък се беше извърнал в стола си насам, защото Слави, превърнал се цял в слух, съвсем ясно го чу. Той не разбираше какво точно се крие зад всяка дума, нито разбираше истинския смисъл на тъй много цененото от най-големия му син разделение на властите. И ако го попитаха, също като Коста и Слави чистосърдечно би казал какво е нужно на човека, та да се чувствува наистина свободен. Но любимецът му, докторът, най-ученият между синовете му, не можеше да не знае и не можеше да говори необмислени неща. Слави и сега се доверяваше нему, не на Коста, не на себе си; той с готовност би повтарял неговите думи навсякъде (но това едва ли щеше да се случи, защото Слави беше предпазлив и недоверчив човек).

А ето, че Климент продължаваше:

- Равенството - каза той - е понятие не само юридическо, но и нравствено. Както всеки човек има право да живее, да обича, да има семейство... Така и правото да се чувствуваш... не, не само да се чувствуваш. Тази не е точната дума... А да бъдеш равен на другия... Да, това е един неотменим, свещен закон на естеството... Спомни си, Андреа, за великата французка революция! Как тя прокламира правата на човека и гражданина...

- Остави я ти сега французката революция! Кажи ми...

- Какво?

- Кажи, в бъдещата наша държава и сегашните туркофили ли, и сегашните ли - и те ли ще имат равни права с нас?

- Това е друго.

- Не, не. Отговори ми направо!

- Е, щом настояваш... Добре. В една правова държава...

- Ти пак: правова държава! Аз те питам...

- Не ме прекъсвай тогава! - рече ядосано Климент и се раздвижи в стола си. - Да. И престани да крачиш... и да заничаш все из тоя прозорец... Дявол да го вземе, какво толкова ги гледаш там?!

- Моя си работа!

- Твоя... но се излагаш. Караш ги да се чувствуват още по-важни... Човек, братко, може да ненавижда някого, може да го мрази, но в постъпките си той е длъжен да се издигне над личните си чувства.

- Моите лични чувства... са си мои! Кажи, каквото те питам за чорбаджиите?..

Ей ги, че се скараха, разтревожи се старият Слави. То кога ли се е започвал разговор с Андреа, без да е свършвал с разправии и дандании... И какво ще му прави толкова честта на оня пладнешки разбойник да му гледа в къщата! - все повече недоволничеше той, сетил се с озлобление как сутринта тъстът на Радой пак бе прикоткал неколцина купувачи едва ли не от вратата на собствения му дюкян.

- Ти току-така няма защо да поставяш чорбаджиите в един кюп - рече Коста. - Какво ти е направил например бай Димитър Трайкович? Напредничав човек. Или хаджи Коцев? Ами че той е брат на Госпожата!

- Изреждай, изреждай!.. Що не оправдаеш и хаджи Мано! И хаджи Теодосие... И оня, архимандритския... Мютесарифски ибрикчии!.. Сложи и нашия съсед - макар че той не е от простите чорбаджии, той политика с чужденците върти; платове внася - деца изнася...

- За чорбаджиите и изобщо за вината на нашите туркофили законът ще си каже думата - намеси се докторът. - За това са парламентът, съдебната власт. Въпроси като тоя не трябва да се решават предварително, Андреа, инак рискуваме да сме пристрастни.

- Светът да се преобърне, ти изглежда ще си бъдеш все същият!

- Везните на закона ще дадат всекиму заслуженото, братко. А след това равенство - пълно, неотменно, както казах... Зачитане на собствеността! Уважение към всеки едного - като личност, като гражданин и член на обществото, на държавата ни!.. В противен случай би се дало криле на произвола; би настанал хаос. И тогава няма да се различаваме много от сегашна Турция.