Филипа Грегъри: Другата Болейн

Ръцете ми, свити в юмруци на гърдите му, се отпуснаха встрани.

— Добре — казах аз унило. — Ще ги оставя да се изправят пред съда без мен. Няма да отида в съда да ги защитя. Но ще отида да намеря чичо си и ще го питам дали не може да се направи нещо, за да им се помогне.

Очаквах Уилям да ми откаже и това, но той се разколеба.

— Сигурна ли си, че той няма да те затвори заедно с тях? Той току-що е бил в съда и е участвал в обвинението срещу трима мъже, които познава от деца, и ги е изпратил да бъдат обесени, кастрирани и разсечени на четири. Това не е човек, който е в настроение да раздава милосърдие.

Аз кимнах, като мислех усилено.

— Добре, ще отида първо при баща си.

За мое облекчение, Уилям кимна.

— Ще те заведа — каза той.

Хвърлих наметало върху роклята си и извиках на дойката да се грижи за бебето и да държи Хенри около себе си, докато сме на гости. Допълних, че ще се забавим съвсем малко, и двамата с Уилям излязохме от тясното жилище.

— Къде е той? — попитах аз.

— В дома на чичо ти — каза Уилям. — Половината двор е още в Гринич, но кралят не излиза от покоите си. Говорят, че бил силно опечален, но някои казват, че всяка вечер се измъквал, за да се срещне с Джейн Сиймор.

— Какво се случи със сър Томас и сър Ричард, които бяха арестувани с останалите? — попитах аз.

Уилям сви рамене.

— Кой знае? Или срещу тях няма доказателства, или някой се е изказал в тяхна защита, или са си спечелили благоразположението на съда. Кой може да знае каквото и да било, когато тиранинът полудее? Те са опростени, а едно малко момче като Марк Смийтън, който не знае нищо друго, освен да свири на лютня, е бил измъчван, докато не започнал да вика майка си и не обещал да каже каквото се искало от него.

Той хвана студената ми ръка и я пъхна под лакътя си.

— Пристигнахме — каза той. — Ще влезем през конюшнята. Познавам някои от момчетата. Предпочитам да опипам почвата, преди да се появим.

Ние влязохме тихо в двора на конюшнята, но преди Уилям да успее да извика: „Здрасти!“, се разнесе тропот на конски копита и сам баща ми влезе на кон в двора. Аз се спуснах към него откъм сянката, конят му се уплаши и дръпна, а той изруга.

— Простете ми, татко, трябваше да ви видя.

— Вие ли сте? — попита той остро. — Къде се криехте през изминалата седмица?

— Беше с мен — каза Уилям твърдо зад гърба ми. — Там, където й е мястото. Заедно с децата ни. Катерина е с кралицата.

— Да, знам — каза баща ми. — Единствената Болейн без петънце по репутацията си, при това само доколкото ни е известно.

— Мери иска да ви пита нещо, след което трябва да си тръгваме.

Аз се спрях. Сега, когато настана часът, аз не знаех какво да кажа на баща си.

— Ана и Джордж няма ли да бъдат помилвани? — попитах аз. — Чичо опитва ли се да им помогне?

Той ме погледна мрачно и с горчивина.

— Вие би трябвало да знаете за техните дела поне колкото останалите — каза той. — И тримата сте черни като дяволи, Бог ми е свидетел. Трябваше да бъдете разпитана заедно с останалите дами.

— Нищо не се е случило — казах аз пламенно. — Нищо повече от това, което вие сам знаете. Нищо повече от това, което чичо сам ни беше заповядал. Той ми каза да науча Ана, да я подуча как да завладее краля. Той й каза да зачене от него, независимо на каква цена. Той каза на Джордж да стои до нея, да й помага и да я успокоява. Ние не сме направили нищо повече от това, което ни беше наредено. Нима тя заслужава да умре, задето е била покорна дъщеря?

— Не намесвайте в това мен — каза той бързо. — Аз нямам нищо общо със заповедите, които тя е получавала. Тя кривна по свой път, както и Джордж, и вие самата.

Аз ахнах от предателските му думи, а той слезе от коня, подаде юздите на коняря и понечи да ме подмине. Изтичах след него и го хванах за ръкава.

— Нима чичо ни няма да намери начин да я избави?

Той доближи устата си до ухото ми.

— Тя трябва да си отиде — каза той. — Кралят знае, че тя вече е бездетна и иска нова съпруга. Семейство Сиймор спечелиха тази игра и няма как да им го отречем. Бракът ще бъде анулиран.

— Анулиран? На какво основание? — попитах аз.

— Последователна връзка с две сестри — каза той бързо. — След като е бил ваш любовник, той не може да й бъде съпруг.

Аз примигнах.

— Пак ли аз!

— Точно вие.

— А какво ще стане с Ан?

— Ще постъпи в манастир, ако отиде доброволно. Иначе отива в изгнание.

— А Джордж?

— В изгнание.

— А вие, сър?

— Ако мога да преживея това, значи мога да преживея всичко — каза той навъсено. — А сега, ако не желаете да бъдете призована за свидетел срещу тях, изчезвайте оттук и стойте надалеч.