Филипа Грегъри - Другата Болейн

Аз се усмихнах мрачно. Никой досега не беше задържал кралица без обвинение и доказателства. Трудно бе да се разбере чия страна е по-безопасно да държиш.

Прегърнах още веднъж Катерина и усетих под брадичката си гладките й коси пред диадемата. Целунах я по челото и вдъхнах аромата на младата й топла кожа. Едва можех да понеса да я оставя да си тръгне, но тя се промъкна през портата обратно на настланата с каменни плочи пътека под огромната сянка на кулата, спря се, помаха и изчезна.

Уилям вдигна ръка за поздрав и се обърна към мен.

— Едно нещо, което никога не е липсвало на жените от семейство Болейн, е пълната налудничава неустрашимост — каза той. — Ако бяхте коне, нямаше да отглеждам никаква друга порода, защото бихте прескочили всичко. Но като жени е много трудно да се живее с вас.

Аз наех лодка надолу до Гринич, за да донеса рокли за кралицата и допълнително бельо за Катерина, и оставих Уилям, Хенри и бебето в наетите стаи до Тауър. Уилям не беше спокоен, че заминавах без него, а и аз се страхувах — връщането в двореца Гринич ми се струваше завръщане към опасността. Но аз предпочитах да отида сама и да знам, че синът ми — тази безценна рядкост, кралският син — е далеч от двора. Обещах да не се бавя повече от два часа и да не допускам нищо да ме задържи.

Лесно беше да отида в покоите си, но покоите на кралицата бяха запечатани със заповед на Частния съвет. Първо помислих да намеря чичо си и да го помоля за бельото и роклите на Ана, но после заключих, че не си струваше заради това да се привлича вниманието към другата Болейн, след като първата е в Тауър за чудовищни престъпления. Приготвих за нея някои от своите одежди, и тъкмо се измъквах от стаята, когато дойде Мадж Шелтън.

— Боже Господи, помислих, че са те арестували — каза тя.

— Защо?

— А защо арестуват останалите? Ти беше изчезнала. Разбира се, помислих си, че си в Тауър. Пуснаха ли те след разпита?

— Никога не са ме задържали — казах аз търпеливо. — Отидох в Лондон, за да бъда близо до Катерина. Тя придружи Ана като нейна придворна дама и още е при нея в Тауър. Аз просто дойдох за малко бельо.

Мадж падна в едно кресло до прозорец и избухна в сълзи.

Аз погледнах бързо към коридора и преместих вързопа от едната си ръка в другата.

— Мадж, трябва да си тръгвам. Какво има?

— Господи, помислих, че са те арестували и че след теб идва моят ред!

— Но защо?

— Сякаш ме бяха хвърлили в меча хралупа — поде тя. — Разпитваха ме цяла сутрин, не мога да ти опиша какво видях и чух. Те преиначаваха и преиначаваха думите ми и накрая излезе, че сме се държали като блудници в публичен дом. Аз никога не съм правила нищо чак толкова осъдително. Нито пък ти. Но те искат да знаят всичко!

Спрях за миг, съзнавайки значението на всичко това.

— Частният съвет те е разпитвал?

— Разпитваха всички. Всички придворни дами, прислужничките, дори слугите. Всеки, който дори е танцувал в покоите й. Биха разпитали и кучето Пърки, ако не беше умряло!

— И какво питат?

— Кой с кого си е лягал, кой какво е обещавал. Кой е раздавал подаръци. Кой е отсъствал от литургии. За всичко. Кой е бил влюбен в кралицата, кой й е писал стихове. Чии песни е пяла. Към кого е била благосклонна. Всичко.

— И какво отговарят всички?

— О, отначало си мълчахме — каза Мадж развълнувано. — Разбира се. Всички ние се опитваме да запазим нашите тайни и тайните на другите. Но те научават едно нещо от един, друго от друг, и накрая те така те въртят и сучат, че узнават от теб неща, които всъщност не знаеш и не си правила, а през цялото време чичо Хауърд гледа така, сякаш си последната блудница, а херцогът на Съфолк е толкова мил, че накрая разбираш, че си му казала всичко, което си смятала да запазиш в тайна.

Тя завърши разказа си с истински поток от сълзи и избърса очите си с копринена кърпичка. После внезапно вдигна поглед към мен.

— Ти тръгвай! Защото ако те намерят тук, ще те отведат на разпит, а единственото, за което разпитват постоянно, сте вие — Джордж, ти и кралицата, за това къде сте били през една нощ, и къде сте били през друга.

Аз кимнах и веднага тръгнах, но я чух да подтичва след мен.

— Ако видиш Хенри Норис, ще му кажеш ли, че се постарах, колкото можех, да не кажа нищо? — каза тя жално като ученик, който се надяваше, че няма да излезе доносник. — Те ме накараха да кажа, че аз и кралицата веднъж сме играли със залог целувка от него, но никога не съм казала нищо повече. Нищо повече от това, което биха измъкнали от Джейн.