Филипа Грегъри - Другата Болейн

— А брат ми?

Уилям поклати глава.

— Няма вести.

Аз затворих очи. Не можех да си представя свят, в който Джордж не беше свободен да отиде там, където пожелае. Кой можеше да обвини Джордж? Кой можеше да обвинява този чаровен и лекомислен мъж в каквото и да било?

— А кой прислужва на Ана? — попитах аз.

— Майката на Мадж Шелтън, както и няколко други дами.

Аз направих гримаса.

— Никой, когото тя да харесва и на когото да има доверие. Но поне вече може да пусне Катерина. Вече не е сама.

— Мислех си, че можеш да й пишеш. Тя може да получава писма, ако са отворени. Аз ще занеса писмото на Уилям Кингстън, управителя на Тауър, и ще го помоля да й го даде.

Затичах надолу по стълбите към хазяйката и я помолих за перо и хартия. Тя ми позволи да използвам нейното писалище и ми запали една свещ, а аз седнах до прозореца, за да използвам последната дневна светлина.

Скъпа Ана,

Знам, че сега ти прислушват други придворни дами, затова те моля да освободиш Катерина от службата й, защото ми е необходима.

Умолявам те да я пуснеш да си дойде веднага.

Аз капнах малко восък от свещта на хартията и отпечатах на восъка с пръстена си „Б“ — за Болейн. Но оставих писмото отворено и го дадох на Уилям.

— Добре — каза той, като го прочете набързо. — Ще го занеса веднага. Никой няма да помисли, че искаш да кажеш нещо различно от написаното. Ще чакам отговор. Може би ще си дойда с нея и ще можем да заминем за Рочфорд утре.

Аз кимнах.

— Няма да си лягам и ще чакам.

Двамата с Хенри играхме на карти пред огъня на една разклатена масичка, седнали на две ниски столчета. Играехме за фартинги и аз спечелих всичките джобни пари на Хенри. После му позволих да си върне част от тях, но не прецених добре, и наистина бях разорена. А Уилям още не си идваше.

Той се върна към полунощ.

— Съжалявам, че се забавих толкова — каза той, загледан в бледото ми лице. — Не я водя със себе си.

Аз простенах глухо и той веднага ме прегърна и притисна към себе си.

— Видях я — каза той. — Затова се забавих толкова дълго. Мислех, че ще искаш да се срещна с нея и да се уверя, че е добре.

— Тя разстроена ли е?

— Съвсем спокойна е — каза той усмихнато. — Можеш да отидеш утре и сама да я видиш по същото време, както и всеки следващ ден, докато пуснат кралицата.

— Но тя не може ли да си дойде?

— Кралицата иска да я задържи, а управителят има нареждания да изпълнява всичките й искания, стига да са в разумни граници.

— Но наистина ли…

— Опитах всичко — каза Уилям. — Право на кралицата е да има придворни дами, а Катерина е единствената, която тя действително е поискала. Другите са й в някаква степен натрапени. Една от тях е собствената съпруга на управителя, за да подслушва всичко, което тя казва.

— А как е Катерина?

— Трябва да се гордееш с нея. Тя ти изпраща любовта си и казва, че би желала да остане и да служи на кралицата. Казва, че Ана е болна, слаба и плаче, и че иска да остане с нея колкото може по-дълго.

Аз ахнах, донякъде от любов и гордост, донякъде от раздразнение.

— Тя е малко момиче и мястото й изобщо не е там!

— Тя е млада девойка — каза Уилям. — Тя изпълнява дълга си, както подобава на млада дама. Освен това тя не е в опасност. Никой няма да я пита каквото и да било. Всекиму е ясно, че тя е в Тауър като придружителка на Ана. Това няма да й навлече никакви неприятности.

— А ще обвинят ли Ана?

Уилям хвърли поглед към Хенри, след което реши, че той е достатъчно пораснал, за да каже пред него.

— Ана е обвинена в прелюбодеяние. Знаеш ли какво е прелюбодеяние, Хенри?

Момчето леко поруменя.

— Да, сър. Пише го в Библията.

— Смятам, че това е подправено обвинение срещу твоята леля — каза Уилям без излишни емоции. — Но това е обвинението, което Частният съвет е решил да повдигне срещу нея.

Най-сетне започвах да разбирам.

— А останалите задържани с нея? Те също ли са обвинени?

Уилям кимна, присвил устни.

— Да. Хенри Норис и Марк Смийтън ще бъдат обвинени заедно с нея, че са й били любовници.

— Това са глупости — казах аз глухо.

Уилям кимна.

— И брат ми е задържан за разпит?

— Да — каза той.

Нещо в тона на гласа му ме накара да застана нащрек.

— Нали не го измъчват? — попитах аз. — Нали няма да му причинят нещо?

— О, не — увери ме Уилям. — Няма да забравят благородното му потекло. Ще го държат в Тауър, докато разпитват нея и останалите.

— Но в какво го обвиняват?

Уилям се поколеба, като погледна към сина ми.