Филипа Грегъри - Другата Болейн

Дори името на злата съпруга на Джордж не ме накара да спра, толкова бързах да изляза оттам. Вместо това хванах Мадж Шелтън за ръката и я потеглих след себе си, докато бързах надолу по стълбите и навън към портата.

— Джейн Паркър?

— Тя беше вътре най-дълго време, даде писмени показания и ги подписа. След като беше говорила с тях, повикаха нас, останалите, да влезем пак и ни разпитваха за Джордж. За нищо друго освен за Джордж и за кралицата и за това колко вино изпивали заедно, за това често ли ти и аз сме били насаме с нея, и дали ти си ги оставяла насаме.

— Джейн трябва да го е оклеветила — казах аз глухо.

— Тя се перчеше с това — каза Мадж. — А онази Сиймор напусна вчера двора, за да отиде при семейство Кару в Съри заради жегата, докато животът на всички останали е на косъм и целият ни свят се руши — приключи тя с тихо хлипане, а аз спрях и я целунах по двете бузи.

— Може ли да дойда с теб? — попита тя отчаяно.

— Не — казах аз. — Отиди при херцогинята в Ламбет, тя ще се погрижи за теб. И не казвай, че си ме видяла.

— Ще се опитам — призна си тя. — Но ти не знаеш какво е да те подложат на кръстосан разпит, и да те питат за едно и също, отново и отново.

Аз кимнах и я оставих, застанала на каменните стълби: хубаво момиче, което беше стигнало до най-красивия и елегантен двор в Европа и беше прелъстило самия крал; и което сега виждаше как пред очите му светът се преобръща, как блясъкът на двора потъмнява, как кралят е станал подозрителен и научава, че никоя жена, независимо от това колко амбициозна, хубава или жизнерадостна е тя, не можеше да смята, че е в безопасност.

Занесох същата вечер бельото на Катерина, но й казах, че не съм могла да взема рокли за кралицата. Не обясних защо, тъй като не исках да привличам вниманието към себе си и към нашето малко убежище зад манастира на миноритките. Не й предадох останалите вести, които бях научила от лодкаря, докато той ме караше обратно към Лондон: че сър Томас Уайът, отдавнашният ухажор на Ана, който се съревноваваше за вниманието й с краля преди толкова години, когато действията ни не се управляваха от друго освен от любов, беше също под стража, а сър Ричард Пейдж, друг наш приятел, беше също арестуван.

— Скоро ще дойдат и за мен — казах аз на Уилям, докато стояхме до огъня в наетите стаи. — Те викат всеки, който е близък с нея.

— По-добре ще е да не ходиш да виждаш Катерина всеки ден — каза той. — Ще отивам аз или пък можем да пращаме прислужница. Можеш да следваш мен или нея и да си намираш място край реката, откъдето да я виждаш, за да бъдеш уверена, че е добре.

На следващия ден ние сменихме жилището и този път го наехме под чуждо име. Хенри отиде в Тауър вместо нас, облечен като прислужник от конюшните, за да занесе бельо и книги на Катерина. Той се смесваше с тълпата, за да стигне до портите, правеше същото и за да излезе и да се прибере обратно вкъщи, след като се увереше, че никой не го следи. Ако чичо ми можеше да разбере, че една жена е в състояние да обича дъщеря си, той щеше да се досети да следи Катерина, която щеше да го отведе до мен. Но той, разбира се, никога не разбра това. Малцина от рода Хауърд приемаха момичетата за нещо повече от залози, които да се разиграват в брачната игра.

Освен това той беше зает с други неща. Към края на месеца разбрахме, че наистина е бил зает, когато обвиненията бяха оповестени. Уилям бе научил новината в пекарната, откъдето купуваше вечерята ни, и изчака да се нахраня, преди да ми каже.

— Любов моя — каза той внимателно. — Не знам как да те подготвя за тази новина.

Аз погледнах мрачното му лице и бутнах чинията си.

— Просто ми кажи, и по-скоро.

— Съдили са и са признали за виновни Хенри Норис, Франсис Уестън, Уилям Бреретън и младежа Марк Смийтън в прелюбодейство със сестра ти, кралицата.

За миг аз сякаш не го чувах. Чувах думите, но те долитаха приглушено до мен, сякаш отдалеч. Тогава Уилям изтегли стола ми назад от масата и приведе главата ми надолу, след което чувството, че сънувам, изчезна. Виждах ясно дъските на пода под обувките си и се опитах да се освободя от него.

— Пусни ме да стана, няма да припадна.

Той веднага ме пусна, но коленичи в краката ми така, че да може да вижда лицето ми.

— Опасявам се, че ще трябва да се молиш за душата на брат си. Със сигурност ще обвинят и него.

— Той не е ли бил осъден заедно с тях?

— Не. Те са били осъдени от обикновен съд. Джордж и Ана ще трябва да се изправят срещу перовете на кралството.