Филипа Грегъри - Другата Болейн

— Тогава ще се намери някакво оправдание. Те сигурно са се договорили за нещо.

Уилям явно се съмняваше.

Аз скочих от мястото си.

— Трябва да отида в двора — казах аз. — Не трябваше да се спотайвам тук и да се крия като глупачка. Ще отида и ще им кажа, че това не е редно, преди нещата да продължат в този дух. Ако тези хора са признати за виновни, тогава аз трябва да стигна до двора навреме, за да свидетелствам, че Джордж е невинен, както и Ана.

Той беше по-бърз от мен, и ми препречи вратата, преди да стигна даже на две крачки до нея.

— Знаех, че ще кажеш така, но няма да отидеш.

— Уилям, брат ми и сестра ми са в най-голяма опасност. Трябва да ги спася.

— Не. Защото ако си вдигнеш главата дори на сантиметър, те ще я отсекат, както и техните. Кой според теб изслушва свидетелите срещу тези хора? Кой ще оглавява съда на делото срещу брат ти? Собственият ти чичо! Той използва ли влиянието си да го спаси? А баща ти? Не. Защото те и двамата знаят, че сестра ти научи краля да бъде тиранин, и сега той е полудял и те не могат да се изправят срещу неговата тирания.

— Трябва да го защитя — казах аз, блъскайки го в гърдите. — Това е Джордж, любимият ми брат Джордж. Да не мислиш, че искам да отида в гроба с мисълта, че когато са го съдили, той се е оглеждал и не е видял никой, който да си помръдне пръста в негова защита? Ако това ще донесе смъртта ми, ще отида и на смърт заради него.

Уилям ненадейно отстъпи.

— Отивай тогава — каза той. — Целуни малката за сбогом преди да тръгнеш, както и Хенри. Ще предам на Катерина, че си й дала благословията си. Целуни и мен за сбогом. Защото ако отидеш в тази зала, никога няма да се върнеш жива оттам. Сигурен съм, че ще бъдеш обвинена най-малкото във вещерство.

— Защо, за Бога? — възкликнах аз. — Какво мислиш, че съм направила? Какво мислиш, че е направил който и да е от нас?

— Ана ще бъде обвинена за прелъстяване на краля с магия. За брат ти казват, че й е помогнал. Ето защо техните дела ще се разглеждат отделно. Прости ми, че не ти го казах веднага. Това не е новината, която бих съобщил с особена радост на жена си по време на вечеря. Те са обвинени, че са любовници и че са призовавали дявола. Съдят ги отделно не защото ще ги помилват, а защото престъпленията им са твърде големи, за да могат да бъдат изслушани на общото съдебно заседание.

Аз ахнах и залитнах към него. Уилям ме хвана и довърши това, което имаше да ми казва.

— Те двамата са обвинени в опити да погубят краля, да го направят импотентен с магии и може би с отрова. Те и двамата са обвинени в това, че са любовници и че заедно са създали бебето, което се роди уродливо. Някои от тези неща не могат да се променят, каквото и да кажеш. Ти си стояла много пъти до късно в покоите на Ана. Ти си я учила как да прелъсти краля, след като си била негова любовница години наред. Ти й намери знахарка, и доведе вещица в самия палат. Не е ли така? Ти изнасяше мъртвите й деца. Аз погребах едно от тях. Има и още — повече дори от това, което аз знам. Не е ли така? Тайните на Болейн, които не си казала даже на мен, нали?

След като извърнах глава, той кимна.

— Така си и мислех. Да не е правила заклинания или е пила отвари, за да зачене? — той ме погледна и кимна отново. — Тя отрови епископ Фишър, бедния свят човек, на съвестта й лежи и смъртта на още трима невинни мъже. Тя отрови кардинал Уолси и кралица Катерина…

— Не знаеш това със сигурност! — възкликнах аз.

Той ме погледна сурово.

— Ти си нейна родна сестра и въпреки това не можеш да кажеш нищо повече в нейна защита? Единственото, което казваш, е не знаеш със сигурност колко души е убила?

Аз се поколебах.

— Не знам.

— Тя със сигурност е виновна в занимания с вещерство, със сигурност е виновна в прелъстяването на краля с покварено поведение. Тя открито заплашваше кралицата, епископа и кардинала. Не можеш да я защитиш, Мери. Тя е виновна поне по половината от обвиненията.

— Но Джордж… — прошепнах аз.

— Джордж я последва във всичко, което е извършила — каза Уилям. — А и той има собствени грехове. Ако сър Франсис и останалите някога си признаят какво са правили със Смийтън и с другите, ще бъдат обесени за извращения, ако не за друго.

— Той ми е брат — казах аз. — Не мога да го изоставя.

— Можеш да срещнеш собствената си смърт — каза Уилям. — Но можеш и да надживееш това, да отгледаш децата си и да защитиш малкото момиченце на Ана, което ще бъде опозорено, отречено и осиротяло още в края на тази седмица. Можеш да надживееш царстването на Хенри и да видиш какво ще последва. Да видиш какво е отредило бъдещето за принцеса Елизабет, да защитиш нашия син Хенри от тези, които ще искат да го издигнат за наследник на краля, или още по-зле — да го пренебрегнат като самозванец. Дължиш на децата си това да ги защитаваш. Ана и Джордж са направили своя избор. Но на принцеса Елизабет, на Катерина и на Хенри този избор им предстои. Ти трябва да си до тях, за да им помагаш.