Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Сигурно искаш да узнаеш дали чакам дете. Все още няма признаци. Сигурно ще искаш да знаеш, че чета Библията си или свещените книги по два часа всеки ден, както ми заръча, и че ходя на служба по три пъти на ден и освен това вземам причастие всяка неделя. Отец Алесандро Джералдини е добре и е също такъв прекрасен духовен наставник и съветник в Англия, какъвто беше и в Испания, и аз се уповавам на него и на Бог да поддържат силната ми вяра, за да върша богоугодни дела в Англия, както ги вършиш ти в Испания. Доня Елвира поддържа добър ред сред дамите ми, а аз ѝ се подчинявам, както бих се подчинявала на теб. Мария де Салинас е моя най-добра приятелка тук, както беше и у дома, макар че нищо тук не е като в Испания, и изобщо не мога да понеса тя да говори за вкъщи.

Ще бъда принцесата, която ти искаш да бъда. Няма да изменя на теб или на Бог. Ще бъда кралица и ще защитавам Англия от маврите.

Моля те, пиши ми скоро и ми кажи как си. Изглеждаше толкова тъжна и потисната, когато заминах. Надявам се, че сега си по-добре. Сигурна съм, че мрачността, която си виждала у майка си, ще те подмине, и няма да се настани в живота ти като в нейния. Нима Бог би причинил тъга на теб, която винаги си била Негова любимка? Моля се за теб и за баща ми всеки ден. Чувам мислено гласа ти, който ме съветва през цялото време. Моля те, пиши скоро на дъщеря си, която те обича толкова много.

Каталина

P. S. Макар да се радвам, че съм омъжена и че бях призвана да изпълня дълга си към Испания и Бог, много ми липсваш. Зная, че си преди всичко кралица, а след това — майка, но толкова ще се радвам да получа писмо от теб. К.

Дворът се сбогува бодро и приповдигнато с испанците, но на Каталина ѝ беше трудно да се усмихва и да маха. След като те заминаха, тя слезе до реката, за да види как и последните баржи се смаляват, а после изчезват в далечината, и крал Хенри я откри там — самотна фигура на кея, загледана надолу по течението, сякаш ѝ се искаше да замине и тя.

Той бе твърде умел и опитен с жените, за да я попита какво има. Знаеше много добре какво има: самота и тъга по родината, съвсем естествени у една млада жена на почти шестнайсет години. Самият той бе прекарал почти целия си живот като изгнаник извън Англия; познаваше много добре приливите и отливите на копнежа, който идва с някой неочакван аромат, със смяната на сезоните, с едно сбогуване. Подканеше ли я да обясни, това щеше само да предизвика порой от сълзи и нямаше да доведе до нищо. Вместо това пъхна студената ѝ малка длан под ръката си и каза, че тя трябва да види библиотеката му, която току-що беше събрал в двореца, и че може да си заема книги за четене по всяко време. Подхвърли през рамо някаква заповед на един от пажовете си, докато водеше принцесата към библиотеката и я развеждаше пред красивите лавици, показвайки ѝ не само класическите автори и историческите летописи, от които се интересуваше самият той, но също и историите за романтика и героични дела, за които смяташе, че е по-вероятно да ѝ доставят удоволствие.

С удоволствие забеляза, че тя не се оплакваше и усърдно бе избърсала очите си веднага щом го беше видяла да идва към нея. Беше възпитана сурово. Изабела Испанска беше съпруга на воин и самата тя воин; не беше учила никоя от дъщерите си да дава воля на собствените си желания. Той си помисли, че в Англия нямаше млада жена, която можеше да се мери с това момиче по кураж и твърдост. Но под сините очи на принцесата имаше сенки и макар да прие предложените томове с благодарствена дума, тя все така не се усмихваше.

— А обичате ли географски карти? — попита я той.

Тя кимна и каза:

— Разбира се. В библиотеката на баща ми имаме карти на целия свят, а Кристобал Колон му направи карта, за да му покаже Америките.

— Баща ви голяма библиотека ли има? — попита той с ревнив копнеж да запази репутацията си на учен.

Вежливото ѝ колебание, преди да отговори, му каза всичко, каза му, че неговата библиотека тук, с която толкова се гордееше, не беше нищо в сравнение с познанията на испанските маври.

— Разбира се, баща ми е наследил много книги, не всички са събрани лично от него — каза Каталина тактично. — Много от тях са написани от маври, от мавърски учени. Знаете, че арабите са превели гръцките автори, още преди те да бъдат преведени на френски, италиански или английски. Арабите са владеели всички науки и всички клонове на математиката, когато те са били забравени в християнския свят. Той има всички направени от маврите преводи на Аристотел, Софокъл и на всички останали.