Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Но нали те са само едно бедно малко кралство? — запита тя. — Какво зло могат да ни сторят?

— Те винаги се съюзяват с Франция — каза ѝ той. — Всеки път, когато воюваме с Франция, те сключват съюз с нашия враг и се изсипват през северните ни граници. Може и да са малка и бедна страна, но са входът, откъдето ужасната опасност, каквато представлява Франция, може да нахлуе при нас от север. Мисля, че ваша светлост е наясно от собственото си детство как дори една малка страна на границата може да бъде опасна.

— Страната на маврите беше наистина съвсем малка страна накрая — отбеляза тя. — Баща ми винаги казваше, че маврите са като болест. Може и да не създаваха големи проблеми, но винаги присъстваха.

— Шотландците са нашата чума — съгласи се той. — Веднъж на всеки три години приблизително, те нахлуват и повеждат малка война, а ние изгубваме някой акър земя или го отвоюваме отново. А всяко лято те опустошават граничните области и отмъкват онова, което не могат сами да отглеждат или изработват. Никой земевладелец от севера не е в безопасност от тях. Кралят е твърдо решен да въдвори мир.

— Ще се отнасят ли добре с принцеса Маргарет?

— По своя собствен недодялан начин. — Той се усмихна. — Не както бяхте посрещната вие, инфанта.

Каталина се усмихна лъчезарно в отговор. Знаеше, че бе топло посрещната в Англия. Лондончани бяха приели испанската принцеса в сърцата си, харесваха натруфения блясък на нейната свита, чудатото ѝ облекло, харесваха и как принцесата винаги намираше усмивка за чакащата тълпа. Каталина бе научила от майка си, че народът е по-голяма сила от една армия от наемници, и никога не извръщаше глава, когато я приветстваха. Винаги махаше, винаги се усмихваше, а ако нададяха силен одобрителен рев, тя дори им правеше изящен малък реверанс.

Хвърли поглед към принцеса Маргарет — суетно, преждевременно съзряло момиче — която приглаждаше роклята си и побутваше диадемата си назад, преди да влезе в залата.

— Скоро ще се омъжите и ще заминете, както стана с мен — отбеляза Каталина любезно на френски. — Наистина се надявам това да ви донесе щастие.

По-младото момиче я погледна дръзко:

— Не както стана с вас, защото вие дойдохте в най-прекрасното кралство в Европа, докато аз трябва да замина надалече в изгнание — каза тя.

— За вас Англия може и да е прекрасна; но за мен тя все още е странна и непозната — каза Каталина, като се опитваше да не избухне гневно поради грубостта на момичето. — А ако бяхте видели дома ми в Испания, щяхте да се изненадате колко прекрасен е дворецът ни там.

— Няма по-хубаво място от Англия — каза Маргарет със спокойната убеденост на разглезено дете на Тюдорите. — Но ще бъде хубаво да бъда кралица. Докато вие сте все още само принцеса, аз ще бъда кралица. Ще бъда равна на майка си. — Тя се замисли за миг. — Всъщност, ще бъда равна на вашата майка.

В лицето на Каталина нахлу руменина.

— Никога няма да бъдете равна на майка ми — процеди тя. — Глупачка сте, щом дори можете да изречете такова нещо.

Маргарет ахна.

— Хайде, хайде, ваши кралски височества — намеси се бързо херцогът. — Баща ви е готов да заеме мястото си. Ще бъдете ли така любезни да го последвате в залата?

Маргарет се обърна и разгневено се отдалечи от Каталина.

— Тя е много млада — каза херцогът успокоително. — И макар че никога не би го признала, се страхува да напусне майка си и баща си и да замине толкова надалече.

— Тя има много да учи — каза Каталина през стиснати зъби. — Би трябвало да усвои обноски на кралица, ако ще бъде такава.

Тя се обърна и откри до себе си Артур, готов да я въведе в залата след родителите си.

Кралското семейство зае местата си. Кралят и двамата му сина седнаха на високата маса под брокатения балдахин, откъдето виждаха цялата зала, от дясната им страна седнаха кралицата и принцесите. Нейна светлост, майката на краля, Маргарет Боуфорт, беше настанена до краля, между него и съпругата му.

— Маргарет и Каталина си размениха доста остри думи, преди да влязат — отбеляза тя пред него с мрачно задоволство. — Помислих си, че инфантата ще разгневи нашата принцеса Маргарет. Тя не може да търпи към някой друг да се проявява твърде много внимание, а всички вдигат такъв шум около Каталина.

— Маргарет скоро ще замине — каза кратко Хенри. — Тогава тя ще може да има свой собствен двор, и собствен меден месец.

— Каталина се е превърнала в истински център на двора — оплака се майка му. — Дворецът е претъпкан с хора, дошли да я гледат как се храни. Всички искат да я видят.